Мохамад Абдер Рауф Арафат ал Кудва ал Хусейни е роден в Кайро през 1929. Ясер го наричат по-късно. Той навлиза в политиката в средата на 40-те години. През април 1948 г. еврейски терористи нахлуват в арабското село Деир Ясин като убиват повече от 100 човека. Арафат, който по това време е студент в Университета в Кайро, тръгва с въоръжена група да отмъщава на евреите, но скоро тя е разоръжена от египтяните.

На 15 май 1948 г. британците тържествено напускат територията на бившата подвластна Палестина и на “еврейската половина” следвайки резолюцията на ООН, с което се провъзгласява държавата Израел. В този ден Египет, Ливан, Йордания, Сирия е Ирак започват война срещу Израел, която завършва с провал през 1949 г. В Кайро, Ясер Арафат ползва поддръжката на фундаменталисти и придобива все по-голям авторитет в студентските организации. След завършване на университета, Ясер Арафат започва работа в Кувейт, където през 1956 г. оглавява терористичната организация Ал-Фатах. Целта е освобождението на Палестина чрез въоръжена борба.

Първите акции на Ал Фатах са насочени срещу големите водни обекти на Израел. Първият успех на радикалните палестинци е минирането на кинеретския аквадукт, при което загиват хиляди израелци. Междувременно, през 1964 е създадена Организацията за освобождение на Палестина, чиято цел е унищожаването на държавата Израел. През 1966 г. атаките се насочват срещу еврейските селища (кибуц). През 1967 г. започва “Шестдневната война”, когато Сирия Йордания и Египет отново нападат Израел. Израел бързо побеждава нападателите и завзема Голанските възвишения, западния бряг, Газа и Синай. Следва серия терористични актове, организирани от Арафат.

На 18 март 1968 г. избухва мина, която взривява автобус с деца. В отговор израелците атакуват база на Ал Фатах в Йордания, но атаката е отблъсната с помощта на йорданската армия. Името на Ясер Арафат става известно и световните медии публикуват негови снимки. Терорът срещу мирното население се усилва, в Йерусалим са взривени десетки автомобили. През 1968 г. Ясер Арафат застава начело на Организацията за освобождение на Палестина без обаче да напуска Ал Фатах, която се влива в ООП. Под ръководството на Арафат ООП провежда повече от 2000 атаки срещу израелци. В началото на 1970 г. организацията се установява на територията на Йордания и превръща в изходен пункт за терористични нападения.

Кралят на Йордания Хюсеин, недоволен от готовността на ООП да го свали, през септември 1970 г., разбива отряда на Арафат и прочиства територията на Йордания – по време на боевете са убити 5 хиляди души, а Ясер Арафат се установява в Тунис. В памет на това събитие е организирана терористична група - “Черният септември”. След две години това име става известно в целия свят. На Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. групата “Черният септември” екзекутира 11 израелски спортисти. Изтласканата от Йордания ООП се установява в Южен Ливан. На 11 април 1974 г. по време на терористична атака в град Кириат Шамон, Северен Израел загиват 18 израелци- 8 от тях деца. През май същата година в северния град Малот членовете на ООП нападат училище, в което се намират около 100 деца, 16 са убити а около 68 са ранени.

Две години по-рано Ясер Арафат за първи път се появява пред генералната асамблея на ООН като представител на палестинския народ. През октомври 1974 г. ООП, начело с Арафат, е призната от арабските лидери за законен изразител на интересите на палестинския народ. Ясер Арафат заявява, че Палестинската държава може да бъде създадена на територията на Западния бряг и Ивицата Газа. През 80-те години ООП променя тактиката си и започва интифадата в Ивицата Газа. през 1982 г. в Организацията нарастват разногласията. Ясер Арафат е критикуван от по-радикалните членове. През 1987 г. Арафат пренася щаб - квартирата в Ирак. През 1988 г. Арафат заявява в ООН, че при определени условия ООП би могла да признае държавата Израел и да отмени смъртната заплаха над нея. През април 1989 г. той е обявен за президент на самообявилата се на 15 ноември 1988 г. държава Палестина. През 1992 самолетът му се разбива над либийската пустиня и той се оказва единственият оцелял. През 1993 година в Белия дом Ицхак Рабин и Ясер Арафат подписват договор, според който палестинците получават автономия, обхващаща Ивицата Газа и района на Йерихон на Западния бряг на река Йордан. През 1994 г., заедно с Ицхак Рабин и Шимон Перес Арафат получава Нобелова награда за мир. Юли същата година Арафат се завръща триумфално в Палестина.

Мечтата му да посети анексираната от Израел през 1967 г. част от Йерусалим и да се помоли в джамията Ал Акса, остава неосъществена. През 1996 г. Арафат е избран за президент на Палестинския автономен съвет. На 5 септември 1999 г. в Египет Арафат и израелският министър - председател Ехуд Барак подписват споразумение, което отваря пътя за мирно урегулиране на израело-палестинския конфликт.

Година по-късно обаче преговорите в Кемп Дейвид между Арафат и Барак завършват без успех. От края на юни 2002 г. американският президент Джордж Буш заявява, че е настъпил краят на политическата кариера на палестинския лидер. В края на юни 2002 г. американският президент Джордж Буш обявява палестинския ръководител за политически мъртъв, подкрепяйки по този начин усилията на израелския премиер Ариел Шарон да го елиминира. В началото на 2003 се създава пост премиер на палестинската автономия, заеман последователно от Махмуд Абас и Ахмед Корая, двама от най-близките съратници на Арафат. На 29 октомври палестинският лидер постъпва във военната болница Перси край Париж. През последните дни здравословното му състояние бе предмет на противоречиви информация.

RFI, 11 ноември 2004г.