Срещу превъоръжаването на Европа

Ако наистина искаме да укрепим Европа, първата стъпка не е превъоръжаване. Трябва да изградим демократичен съюз, без който стагнацията ще продължи да подкопава капацитета на Европа, правейки я неспособна да възстанови това, което е останало от Украйна, след като Владимир Путин приключи с нея

Приемането на Украйна в НАТО, след като принуди Русия да се върне в границите й отпреди 2014 г., е единствената стратегическа цел, която лидерите на ЕС си позволиха да обмислят след руската инвазия преди три години. Уви, доста преди преизбирането на американския президент Доналд Тръмп, тази цел показа своята несъстоятелност. Крахът й отдавна беше предначертан.

Първо, военната икономика на Владимир Путин се оказа Божи дар за неговия режим. Второ, дори предшественикът на Тръмп, Джо Байдън, категорично не желаеше да настоява за членство на Украйна в НАТО, давайки само неясни обещания. И трето, имаше силна двупартийна опозиция в Съединените щати срещу идеята войските на НАТО да се бият редом с украинците.

И така, в проява на спиращо дъха лицемерие, многото речи в стил „Путин е новият Хитлер“ никога не доведоха тези велики оратори до ангажимент да се бият заедно с украинците, докато армията на Путин не бъде победена на земята. Вместо това, страхливият Запад продължи да изпраща оръжия на изтощените украинци, за да могат да победят „новия Хитлер“ от негово име – но сами.

Неизбежно и въпреки храбрите битки на украинските войници, превъзхождани с човешка сила и оръжия от руска страна, единствената стратегическа цел на европейските лидери се превърна в прах – реалност, която щеше да стане неоспорима, независимо кой спечели президентския пост на САЩ миналия ноември. Тръмп просто го потвърди с бруталност, отразяваща дългогодишното му презрение не само към украинския президент Володимир Зеленски, но и спрямо самия ЕС. И така, без какъвто и да е план Б, Европа, отслабена от продължилия две десетилетия икономически спад, сега се бори да отговори на политиката на Тръмп спрямо Украйна.

След Мюнхенското споразумение през 1938 г. Уинстън Чърчил провъзгласява, че на Невил Чембърлейн е "даден избор между войната и безчестието. Вие избрахте безчестието, но ще получите и войната". В страха си да не допуснат същата грешка, лидерите на ЕС са на път да я повторят, наопаки: техният подход на война до победа ще отстъпи място на унизителния мир, който Тръмп триумфално ще наложи и на тях, и на правителството на Зеленски.

Въпреки че несъмнено е вярно, че Европа или трябва да бъде на висотата на историята, или да се разпадне, въпросът е: Как да се въздигне? Какво наистина не е наред с Европа? Какво липсва най-много на ЕС? Не е за вярване, че европейците не могат да разпознаят отговора, който ни е пред очите: на Европа липсва подходящо министерство на финансите, еквивалент на Държавния департамент, и парламент с правомощието да освобождава това, което минава за нейно правителство (Европейския съвет). Дори по-лошо, все още няма дискусия как да се запушат тези зейнали дупки в институционалната архитектура на Европа.

ЕС винаги се е страхувал от началото на какъвто и да е мирен процес в Украйна, точно защото това би разкрило слабостта на блока. Кой би представлявал Европа на масата за преговори, дори ако Тръмп ни покани да се присъединим? Дори ако Европейската комисия и Съветът можеха да размахат магическа пръчка, за да създадат голяма, добре въоръжена армия на ЕС, кой би имал демократичната власт да я изпрати в битка, за да убива и да бъде убивана?

Освен това, кой може да събере достатъчно данъци, за да осигури постоянната бойна готовност на армията на ЕС? Междуправителственото вземане на решения в ЕС означава, че никой няма демократичната легитимност да взема такива решения.

Когато Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, наскоро обяви новата си инициатива ReArm Europe, тъжните спомени за некомпетентния план Юнкер, Зелената сделка и Плана за възстановяване отново се върнаха. Отново започнаха с гръмките заглавия, които при по-внимателно вглеждане се оказват кули от пясък. Някой сериозно ли очаква Франция да увеличи и без това неустойчивия си публичен финансов дефицит, за да финансира въоръжение?

При отсъствието на институции, които да наложат военно кейнсианство, единственият начин Европа да се превъоръжи отново е чрез пренасочване на средства от разпадащата се социална и физическа инфраструктура – ​​допълнително отслабвайки Европа, която вече жъне горчивата реколта на народното недоволство, което подхранва възхода на крайнодесните сили в целия континент. И за какво? Вярва ли някой, че Путин ще бъде възпрян от Европа, която може да има повече снаряди и гаубици, но се отдалечава все повече от перспективата за федерално управление, необходимо за решаване на въпросите на войната и мира?

ReArm Europe няма да направи нищо, за да спечели войната в Украйна. Това обаче почти сигурно ще тласне ЕС по-дълбоко в съществуващия икономически спад – основната причина за слабостта на Европа. За да запази европейците в безопасност пред лицето на двойното предизвикателство, поставено от Тръмп и Путин, ЕС трябва да започне своя собствен многостранен процес „Мир сега“.

Първо, ЕС трябва директно да отхвърли хищническите усилия на Тръмп да заграби природните ресурси на Украйна. След това, след като пусна перспективата за облекчаване на санкциите и връщане на 300 милиарда долара замразени активи (които не могат едновременно да се използват като разменна монета и за възстановяването на Украйна), ЕС трябва да започне преговори с Кремъл, предлагайки перспективата за всеобхватно стратегическо споразумение, в рамките на което Украйна ще стане това, което Австрия беше по време на Студената война: суверенна, въоръжена, неутрална и също толкова интегрирана със Западна Европа, както желаят нейните граждани.

Трето, вместо постоянно противопоставяне между две големи армии по протежение на договорената граница, ЕС трябва да предложи демилитаризирана зона с дълбочина най-малко 500 километра (310 мили) от всяка страна, право на завръщане на всички разселени хора, споразумение в стил "Разпети петък" за управлението на спорните зони и Зелен нов курс за разкъсаните от война райони, съвместно финансиран от ЕС и Русия. Всички нерешени въпроси трябва да бъдат разплетени в преговори, провеждани под егидата на ООН.

И накрая, ЕС трябва да използва перспективата за облекчаване на митата върху китайски стоки (по-специално екологични технологии) и санкции върху износа на технологии, за да започне преговори с Китай с оглед на ново споразумение за сигурност, което намалява напрежението и привлича китайците към целта за защита на суверенитета на Украйна.
Ако наистина искаме да укрепим Европа, първата стъпка не е да се превъоръжаваме. Ако наистина искаме да укрепим Европа, първата стъпка не е превъоръжаване. Трябва да изградим демократичен съюз, без който стагнацията ще продължи да подкопава капацитета на Европа, правейки я неспособна да възстанови това, което е останало от Украйна, след като Владимир Путин приключи с нея.

Янис Варуфакис, yanisvaroufakis.eu

Превод за "Гласове" Юлия Семир Ал-Хаким