Когато след няколко години почти всички започнат да твърдят, че са се противопоставяли на военните престъпления на Израел в Газа, светът ще си спомни с признателност съдия Никола Гийо от Международния наказателен съд. Но светът ще помни и как европейските лидери съдействаха на Доналд Тръмп, като прилагаха безпочвените американски санкции срещу Гийо.

Да си представим за момент, че Европа се интересува от своите ценности. Да си представим Европа, в която принципите, щедро изписани върху знамената на европейския проект - върховенството на закона, достойнството на индивида, стремежът към стратегическа автономия - са не само риторични орнаменти за тържествени речи в Брюксел.

В тази паралелна Европа историята, която излиза от страниците на Le Monde за съдия Никола Гийо - френския магистрат в Международния наказателен съд (МНС) в Хага - би била политическият скандал на века. Вид скандал, който сваля правителства и събужда позабравено европейско самосъзнание.

Но ние не живеем в такава Европа. В нашата реално съществуваща Европа съдбата на Гийо е отмината с безразличие - симптом за изпадането на континента в състояние на неконтролирана васализация.

Строго погледнато, фактите са повече от тревожни.

Става дума за френски гражданин. Магистрат с висок ранг, заемащ място в съдебния състав на МНС - институция, създадена с огромните дипломатически усилия на Европа, за да се преодолее епохата, в която военни престъпници можеха да се крият зад правителствата си. Стриктно следвайки процедурите на своята институция и изпълнявайки служебния си дълг, този съдия е издал заповеди за арест на министър-председателя на Израел и бившия министър на отбраната за предполагаеми военни престъпления в Газа. В отговор администрацията на президента Доналд Тръмп наложи санкции на Гийо.

Наложените санкции са учебникарски пример за обезсмисляване на европейския суверенитет. Те превръщат Гийо в „нечовек“ не само в Съединените щати, но и в собствената му страна - сърцето на Европа. Той е изключен от глобалното дигитално пространство (WhatsApp, всички приложения на Google, социалните мрежи като Facebook и Instagram). Дори френската му банкова сметка е на практика неизползваема, защото санкциите блокират всички плащания, изискващи участието на Visa, Mastercard, American Express и уж европейската система за междубанкови съобщения SWIFT. А когато наскоро се опитал да резервира хотелска стая във Франция, Expedia му анулирала резервацията след няколко часа.

Успехът на Тръмп да „залее зоната“ с непрекъснати провокации не бива да ни отвлича от значението на това развитие. Американското правителство е решило да санкционира – или по същество да обезличи – европейски съдия за това, че изпълнява служебните си задължения в Европа, в институция, основана от избраните европейски представители с огромни усилия и разходи.

Истинската трагедия не е в това, че Тръмп демонстрира сила. Това е естеството на хегемоните - да тормозят онези, които им създават неудобства. Истинската трагедия – или може би фарс - е в реакцията на Европа.

Постъпиха ли европейските правителства с единна, гръмотевична реакция на осъждане?
Задействаха ли ответни мерки?

Създадоха ли незабавно европейски финансови и дигитални канали, които да защитят собствените си съдии и граждани от екстериториален произвол?

Уви – реакцията беше трагикомичен спектакъл на пълно и абсолютното подчинение.

Европейските банки, изплашени от строг поглед на американски служител от Министерството на финансите, побързаха да закрият сметките на Гийо. Европейски компании - чиито отдели за съответствие функционират като продължение на американските власти – отказаха да му предоставят услуги. А европейските институции - Комисията и Съветът - гледат встрани, мърморейки баналности за „сложността“ на трансатлантическите отношения. Те не просто не защитават Гийо; те активно прилагат американските санкции срещу собствен гражданин.

В седмица, в която европейските лидери гръмко се оплакваха, че Съединените щати са ги изключили от изработването на мирното споразумение за Украйна, тяхното мълчание относно случая Гийо напълно нормализира ерозията на тяхната власт. От гледната точка на Тръмп те доброволно замениха трудното и хаотично усилие за суверенитет с удобния упадък на американски протекторат. Как иначе френският президент Еманюел Макрон е очаквал Тръмп да интерпретира решението му да третира икономическото „убийство“ на френски съдия на френска територия като нищо повече от дребна техническа повреда? Нима той и германският канцлер Фридрих Мерц наистина са вярвали, че жертването на свои граждани пред Тръмп ще им осигури място на масата за преговори по въпроси като Украйна и Палестина – екзистенциално важни за Европа?

Не, кошмарът на Гийо не бива да ни изненадва. Изненадващо би трябвало да бъде мълчанието около него.

Трябва да сме възмутени не само от действията на САЩ, но и от бездействието на Европа. Случаят с Гийо е сурова метафора за самата Европа: съюз на държави, които помогнаха да бъде създаден международен съд, призван да отстоява европейските ценности - и после позволиха на чужда сила да накаже техен съдия за това, че ги прилага, след което дори помогнаха за прилагането на наказанието. Това е съюз, изгубил своя път, своята душа и своя гръбнак - превръщайки европейците в доброволни статисти в театъра на собственото си обезценяване.

Когато след няколко години почти всички започнат да твърдят, че са били против военните престъпления на Израел в Газа, светът ще помни съдия Гийо с уважение. Но светът ще помни и водещите европейски политици - не само заради тяхната страхливост, а и заради неспособността им да видят простия факт, че тези, които не защитават собствените си ценности, стават без значение.

Янис Варуфакис, project-syndicate.org

Превод: "Гласове"