Президентът Георги Първанов предложи реферндум за проектът АЕЦ Белене. Правителството обаче го изпревари и чрез подписа на другия Първанов (Красимир Първанов от НЕК) директно ангажира България със срокове по същия проект.
Сега какво? Ще има ли референдум или няма да има?
И какво става ако има, но резултатът е негативен?
Убеден съм, че ако президентът Първанов е имал информация с каква готовност чиновника от НЕК Първанов ще положи подписа си, въобще нямаше да направи предложението за референдум.

Предложението обаче е факт!
При това беше направен публично в една от най-гледаните телевизии.
Парадоксът в случая е, че президентската инициатива е на практика последната възможност за опонентите на проекта АЕЦ „Белене“.
Има ли референдум ще има и дебат!
Безспорно е, че колкото и сериозен да е договорът, подписан от чиновника Първанов (онзи от НЕК), гласът на народа винаги ще тежи повече.
Най-малкото самото обявяване на референдума за по късна дата (едва ли е възможно да се организира такъв за по-малко от 6 месеца) ще промени очакванията на руската страна за някакво окончателно решение по сделката до 1 юни.

Невероятно, но факт - референдумът е единствения вариант за отлагане на сделката за АЕЦ „Белене“.
Искат или не искат, руснаците ще бъдат принудени да чакат - допитването до народа е висша форма на демокрация, с която даже и най-твърдоглавите русофили ще трябва да съобразят.
Същото обаче се отнася и за опонентите на проекта АЕЦ „Белене“.
За всички!

Този път за народът няма да има оправдания!
Изходът от референдума ще покаже нагледно пред целия свят що за народ сме и можем ли да отстояваме отговорни решения!
Ще се види за какво гласува България – за старческия егоизъм на днешния ден или чувството за отговорност пред бъдещите поколения българи.
Каквото реши народа, това да е!

В края на краищата, всеки народ си заслужава радиационния фон!
Антон Луков