Кървавият атентат в Александрия през нощта срещу 1-ви януари, когато бе взривена коптска църква и бяха убити 21 християни и над 70 бяха ранени, предизвика бурна реакция в почти целия християнски свят. Папа Бенедикт XVI осъди атентата. Същото сториха Президентът Обама и ЕС. Нямаше обаче официална реакция от страна на българския патриарх. Или поне няма такава, публикувана в официалния сайт на българската патриаршия (bg-patriarshia.bg).

В България, историята на древната коптска църква* е слабо позната и съответно малцина се заинтересуваха от случващото се в далечен Египет. Този тъжен факт, сам по себе си, говори достатъчно за това доколко в България е на почит християнската любов, солидарността и състраданието. Проблемът с ислямския тероризъм, обаче, съвсем не е само църковен или въпрос на вяра.

Фактите са неопровержими! През изтеклата 2010 година, нападенията срещу християни в ислямския свят ставаха все по-кървави и по-агресивни. Атентати имаше не само в Египет, но и в Турция, Ирак, Афганистан, Пакистан и т.н.
Християнската църква в Египет обаче е уникална. Никъде другаде в ислямския свят християните не са толкова компактна маса и не са отстоявали своята идентичност в толкова жестока среда, при това толкова много векове. Самото съществуване на Коптската църква е феномен. И, вероятно, може да се обясни само с божията помощ и упоритостта на този древен народ.

Доста показателен е обичаят на коптите да татуират кръстове върху китките на ръцете си „...Едно от възможните обяснения на тази традиция в Египет и Етиопия е, че в случай на гонение за човека, който носи такъв знак, няма да съществува съблазънта да се отрече от вярата, защото този знак е свидетелство за принадлежността му към християнството...” /pravoslavie.bg
По принцип, едно от любимите занимания на екстремистката част от ислямската върхушка е да „громят Запада” в лицето на либерална Европа и „американския Сатана”. Тези фанатици, за които е доста съмнително, че познават истинските послания на пророка Мохамед и Светия коран, очевидно не си дават сметка, че ако съвременния християнски свят приложи същите стандарти на омраза и жестокост спрямо малцинството гаст-арбайтери-мюсюлмани на Запад, то потърпевши ще са именно техните единоверци.

Между другото, подобно отношение не само, че ще бъде напълно логично - в даден момент може да се окаже и справедливо в очите на хирстиянскто мнозинство!

Засега, разбира се, няма такава опасност. Каквото и да се говори, в лагера на противниците на демокрацията, тя е единственият гарант, че такова нещо като колективна вина НЕ трябва да съществува.

В глобалния свят, правата на мюсюлманите в повечето християнски страни вече са гарантирани. Парадоксално, но факт - време е да се помисли и за правата на християните в ислямския свят. Оправдания от рода на какво били правили кръстоносците в Йерусалим през средните векове, винаги ще срещат въпроси от рода на: ”А какво правиха арабите и турците в Европа пак през средните векове?”. И едните, и другите, и третите не са се разхождали през два континента само за да раздават социална справедливост и Божия благодат.

Въпросът е, че ние не живеем в средните векове.

Египетското правителство трябва да поеме своята отговорност за сигурността на египетските християни и Българската православна църква трябва да настоява пред българското външно министерство за активна политика по отношение на християните в целия ислямски свят.

Защото подозрително удобна изглежда позицията на президента на Египет Хосни Мубарак, че атентатът е „терористична операция, която ни е чужда и която носи отпечатъка на „чужда ръка”/АФП. Но дали истината е точно такава? Пък и сама по себе си националността и изповеданието на убиеца –атентатор би трябвало да са без значение, изправени пред светските закони на една светска държава.

Взривяването на църква е не само грях – престъпление е. Както, разбира се, и взривяването на джамия.

В края на краищата, всеки взрив, при който последиците се измерват с човешки жертви, е престъпление.
И тук Бог (бил той християнски, ислямски или някакъв друг) няма никакво касателство. Убийството е дело човешко и се налага убиецът да бъде съден по човешките закони!
Антон Луков

*„Коптската Църква е една от древните Източни (нехалкидонски) църкви. Днес, по броя на своите последователи, тя е втора след Етиопската. Повечето копти живеят в Египет. Точният им брой обаче е неизвестен. Официалните представители на Коптската Църква обикновено говорят за 7-10 милиона души, като общото население на Египет е около 60 милиона. Коптите имат и доста голяма диаспора – около 1 милион души, живеещи по целия свят.

Броят на епархиите при последния патриарх Шенуда III надхвърли петдесет и се връща към своята историческа цифра. През VI–XI в. броят на диоцезите се е колебаел между 50 и 100. През 2004 г. Коптската църква имаше 91 епископи. През последните десетилетия забележимо нарасна количеството на манастирите и на монасите. През 1961 г. Коптската църква имаше само 8 мъжки (206 монаси) и 5 женски (около 50 монахини) манастири. В средата на 90-те години на миналия век Коптската църква вече имаше около 15 мъжки (примерно 1,3 хил. монаси) и 6 женски (примерно 400 монахини) манастири.

 

Трудно е да се посочи точната цифра на манастирите днес. Първо, някои възстановени манастирски комплекси се използват като църковни центрове или енорийски храмове, но монашески живот в тях липсва. Второ, има (особено в Горен Египет) множество малки обители, където се подвизават само от един до три монаси. Например, в района на Ахмим има шест малки манастири, обитавани от от един до шестима монаси. Трето, някои не много големи обители нямат официален статут на манастири, а се водят за метоси на по-големите манастири. Например прочутите манастири на преп. Антоний Велики и преп. Павел Тивейски традиционно имат метоси в град Буш (120 км на юг от Кайро). А някои вече фактически съществуващи монашески общини, създадени по иницатива “отдолу”, още не са получили официален статут от Синода на Коптската църква и затова ги няма в официалните източници. Затова днес можем да говорим за приблизително 60 мъжки и женски фактически действащи манастири с общ брой на монасите от порядъка на две хиляди души.

През последните десетилетия Коптската църква обръща голямо внимание на строителството на нови и възстановяването на разрушени храмови сгради. При патриарх Кирил VІ (1959-1971) броят на действащите храмове се удвои – от 500 до 1000. Активното строителство продължава и при патриарх Шенуда ІІІ...

Най-известният център на монашеския живот в Египет днес е пустинята Вади ан-Натрун. В древността този район е бил известен като пустинята “Скит”. Тя започва на 75 км северозападно от Кайро и се простира на още 50 километра на северозапад. Нейната широчина не надхвърля 8 км. Днес тук има 4 коптски манастири: “Преп. Макарий” (около 115 монаси), “Преп. Паисий” (“Анба Бишой”- около 160 монаси), “Ал-Барамус”, тоест “манастирът на римляните” (105 монаси) и “Ас-Сурян” или манастирът на сирийците (около 145 монаси). Двата последни манастира са посветени на Пресвета Богородица. Тези четири манастири са “ковачница на кадри“ за епископата на Коптската църква. От 79 коптски архиереи 64 произхождат от манастирите на Вади ан-Натрун.

Като центрове на монашеския живот можем да отбележим също манастирите на Западната пустиня (“Мчк. Мина” – 80 монаси и “Преп. Самуил”) и Източната пустиня (“Преп. Антоний Велики” – около 120 монаси и “Преп. Павел Тивейски” – около 80 монаси), манастира “Ал-Мухарак” в района на Асют (320 км на юг от Кайро), където е една от семинариите на Коптската църква (125 монаси), манастира”Св. Георги” в Ал-Хататба (в делтата на Нил; около 15 монаси), манастира “Св. Дамиан” (20 км от Мансур; около 50 монахини), манастира ”Арх. Гавриил” във Фаюм (35 монаси), манастира “Св. Мина” в района на Асют (20 монаси), манастирите ”Св. Георги” (45 монаси),”Св. Пахомий” (25 монаси), “Св. Теодор Източни” (около 20 монахини) в района на Луксор, манастира ”Св. Пахомий” близо до Идфу (около 35 монаси)... Сегашният патриарх Шенуда ІІІ е първият коптски патриарх, който като световен икуменически деец е посетил практически целия свят. Той има лични контакти с ръководителите на всички християнски църкви. Но евхаристийно общение коптите имат само с единоверците, тоест с Нехалкидонските църкви - арменци, сирийци-яковити, етиопци... /pravoslavie.bg