Неотдавнашната реторика на севернокорейския лидер Ким Чен Ун категорично предполага, че страната му ще приеме по-агресивна външна политика тази година. Ким започна новата година, като предупреди Южна Корея и САЩ за готовността на страната му за война и заплаши да използва ядрено оръжие, пише "Чатъм хаус".

Въпреки че директната война на Корейския полуостров изглежда малко вероятна тази година, би било погрешно да се отхвърлят напълно думите на Ким. Севернокорейските провокации към Южна Корея и САЩ вероятно ще ескалират след предходните години - особено предвид президентските избори в САЩ през ноември - и Ким ще иска да подчертае статута на Северна Корея като държава с ядрено оръжие.

От решаващо значение за Запада е, че отношенията на Пхенян с Москва и Пекин също вероятно ще се заздравят, с дълбоки последици за регионалната и глобалната стабилност.

Ядрена Северна Корея

В тревожна реч на заседание на Върховното народно събрание - парламента на Северна Корея - на 15 януари, Ким Чен Ун подчерта как в случай на война Северна Корея ще "унищожи напълно" Южна Корея и ще "нанесе невъобразимо съкрушително поражение на САЩ.

Той не само отхвърли обединението на двете Кореи като цел; той също така обяви, че конституцията на страната му ще бъде пренаписана, позволявайки територията на Южна Корея да бъде "включена" в Северна в случай на война. Ким също така подчерта, че Северна Корея ще използва ядрените си способности нападателно, ако нейните "врагове разпалят война".

Северна Корея често използва агресивен език като част от стратегията си за противопоставяне, особено когато очерня Южна Корея и САЩ като "враждебни сили". Подобен дискурс е насочен към вътрешна и международна публика, особено за подклаждане на вътрешна подкрепа за режима на Ким.

Но тези скорошни изявления отразяват отклонение от историческата цел на Северна Корея за обединяване на Корейския полуостров под контрола на Пхенян. Сега Северът гледа на Южна Корея като на чужда сила, вместо на част от единна, но разделена Корея. Реториката на Ким също така подчертава самоувереността на Северна Корея във възприемането й като държава с ядрено въоръжаване.

Въпреки това Ким Чен Ун знае какви са последствията от войната с Южна Корея и САЩ. Всеки конфликт, да не говорим за такъв с ядрени оръжия, би довел до унищожаването на неговия режим.

Това обаче няма да попречи на Пхенян да използва войнствена реторика и действия, възползвайки се от неспособността на международните институции, не на последно място Съвета за сигурност на ООН, да ограничават поведението му.

Още тази година Северна Корея откри артилерийски огън към Северната гранична линия, спорната морска граница между двете Кореи. Като се има предвид напредъкът в оръжейните способности на Северна Корея през изминалата година, особено нейните балистични ракети, не бива да се изненадваме, ако Северът засили дрънкането с оръжия през следващите месеци, може би със седми ядрен опит - въпреки че като се има предвид предишното поведение на Северна Корея в годините на избори в САЩ, може да избере да отложи, докато не стане известен резултатът.

Нов стратегически триъгълник?

Най-тревожното е, че действията на Северна Корея също засягат регионалната и глобалната сигурност. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. връзките между Москва и Пхенян се затоплиха значително.

По-рано тази седмица външният министър на Северна Корея Чхое Сон Хуи посети Москва за разговори с руския си колега Сергей Лавров и руския президент Владимир Путин, където двете държави потвърдиха взаимната си подкрепа.

След срещата на върха на Ким Чен Ун с Путин в Русия през септември миналата година не бива да се изненадваме, ако Путин отвърне със същото през 2024 г. Не е известно дали е имало официална сделка за оръжие между двете държави. Тази възможност обаче не може да бъде изключена, особено предвид доказателствата, че Северна Корея е доставяла артилерия, за да помогне на войната на Русия в Украйна през последната година. Това, че двете държави стават все по-близки, подчертава перспективата за възникваща антизападна глобална коалиция.

Китай, естественият водещ играч в такава коалиция, е най-големият търговски партньор на Северна Корея. В исторически план той е упражнявал много по-голямо политическо влияние върху Северна Корея, отколкото Русия, особено в подпомагането на Севера да избегне многостранни и едностранни санкции.

Китай няма да иска да се чувства изключен от възможността да има думата при каквито и да било драматични промени във външната политика на Северна Корея и последиците за региона на Източна Азия, особено след като беше страна по Споразумението за примирие в Корейската война от 1953 г.

Въпреки че Ким Чен Ун за последен път се срещна с китайския президент Си Дзинпин през 2019 г., неотдавнашната поредица от срещи на високо ниво между севернокорейски и руски служители може да доведе до това Си Дзинпин да иска да се срещне с Ким тази година - и да засили значението на Китай за Северна Корея - особено с предстоящите президентски избори в САЩ и възможността за втора администрация на Тръмп във Вашингтон.

Въпреки че китайски официални лица твърдят, че Китай в крайна сметка се стреми към денуклеаризация на Северна Корея, решителността на Северна Корея ограничи способността на Китай да убеди Ким Чен Ун да го направи. Въпреки това, китайското правителство в крайна сметка дава приоритет на стабилността на границата си със Севера.

Независимо от това, всяко решение на Северна Корея да започне война несъмнено ще засегне Китай и Русия. Тъй като и двете държави в момента са заети със собствените си външнополитически грижи, Пекин и Москва вероятно ще разубедят Ким да пресече червената линия, поне засега.

Всяко решение срещу нарастващата агресия на Северна Корея обаче остава неуловимо. Подновените враждебни демонстрации на Ким Чен Ун може да възкресят въпросите за Южна Корея, преследваща собственото си ядрено възпиране (въпреки че миналата година президентът на Южна Корея Юн Сук Йол омаловажи тази възможност, когато се срещна с президента на САЩ Джо Байдън във Вашингтон).

Ако тази година се състои тристранна среща на върха между външните министри на Япония, Южна Корея и Китай, ще бъде трудно да се постигне консенсус относно поведението на Пхенян, като се има предвид противопоставянето на Китай на неотдавнашното тристранно сътрудничество между САЩ, Южна Корея и Япония.

Поради непредсказуемостта на Северна Корея във време на по-широка геополитическа промяна, САЩ и техните съюзници трябва да продължат да изпълняват предишни двустранни и тристранни ангажименти и да укрепват своите съюзи в Североизточна Азия.

Ако искат да успеят да възпрат една все по-агресивна Северна Корея, жизненоважно е исторически нестабилните двустранни отношения между Япония и Южна Корея да не се влошат.

В съответствие със срещата на върха в Кемп Дейвид, проведена миналия август между САЩ, Япония и Южна Корея, и трите държави трябва да засилят диалога за приемане на конкретни стъпки за справяне с ядреното развитие на Северна Корея, нейното участие в кибервойна и продължаващите нарушения на правата на човека.

Тези проблеми са многобройни, но справянето с тях може да стане само с общ, единен подход.