От Фейсбук профила на поетесата Рашел Леви:

„Всички са наясно, че от една година стандартът на живот рязко падна (тъй като вече НЕ ни крадат) Разбира се, че го обясняват, а и внушават на хората чрез икономическата криза и войната.

Разбира се, че не е вярно, защото няма как да обяснят нито размерите на бедствието, нито огромните и непрекъснати заеми, които се теглят, нито къде са уж спрените от кражби пари, нито къде е Планът за възстановяване.

Обедняването ще продължи. Лошото е, че и бездарният политически театър ще продължи като поучителна сказка за не съвсем адекватни хора с интелектуален дефицит. Нищо по-обидно за зрителя. Всеки ден ще му обясняват как „лошите“ правят номера на горките „почтени“ политици, крият олиото, създават брожения, спъват... При ясната картинка на корупционно, спекулативно, некадърно, антихуманно, гонещо лични интереси управление.

И мислите, че някой вярва? Никой.

Чисто психологически това е изчерпан ресурс на отговорност, активност, критичност на всеки един от нас. Или, иначе казано, започна дългата обществена инерция, която се трансформира в критичност единствено с примитивни медийни бомби.

Мълчанието на таксиметровите шофьори е изразът на този инерционен процес, на дългата апатия на силно манипулируемото обществено съзнание.

Обаче проклятието да живеем в интересни времена, барабар с всички конспирации, които е възможно да се сътворят в такова време, са като атомната енергия, цъкаща на две крачки по на изток от нас. Никой не знае как се трансформира всичко това само за миг. Как се променя. Защото напук на всичко виждаме как се промени енергията на света към човечност и съпричастие.

Няма по-непредвидима сила от човешката енергия.

Вчера - предизвикан от няколко мутри  протест. Днес - опашка за олио.

Утре - неподозирана и неподвластна на нищо човешка енергия. Спасяваща или съзидателна.

Защото животът е по-силен от всички  измислици.

И от интересите на самозабравилите се.“/tribune.bg