- Господин Береану, в какво се изразяваше връзката ви с Държавна сигурност?
- Станах български гражданин през 1980 година под натиска на баща ми, който беше дисидент в Румъния. Тогава той ми каза "махни се оттук, режимът на Чаушеску е нещо ужасно и отвратително". През 1984 година имаше една група дисиденти в Румъния, в която участваше и баща ми - Йон Илиеску, Силвио Брукан, това са все личности, които след революцията са особено важни. В тяхната група имаше един генерал от румънската армия, чието име пазя в тайна, генерал от Секуритате, който всъщност е бил връзката с КГБ. Това в общи линии е тяхната дисидентска група. През 1984 година баща ми ми постави задача по някакъв начин да се свържа с нашите служби, за да могат да получават информация какво е режимът на Чаушеску и изобщо какво се случва. Защото теорията на тази група, за която ви разказах, беше, че Чаушеску може да бъде махнат само с помощта на социалистическия лагер, за всички беше ясно, че американците няма да дойдат да го махнат, народът не може да се надигне. Дисидентите се опитваха навсякъде да разясняват какво е това нещо, в какво се изразява този режим. В този смисъл - аз от 1986 година имам връзка с Шесто управление.

- Защо Шесто, при положение че Първо главно е отговаряло за разузнаването в чужбина?
- Първо главно управление се занимаваше с капиталистическия враг, с другия лагер. А Шесто управление се занимаваше с проблемите на блока, вътрешните неразбории на социалистическите страни.

- Как осъществихте връзката с Държавна сигурност?
- Свързах се в Москва с едни дребни, по моя преценка, риби. След това в София вече се свърза с мен специалист по Румъния. С него работихме много добре. Той в момента е в нашите тайни служби, работи на много високо място, добри приятели сме, но няма да му кажа името. Работата ни се изразяваше в това, че на всички румънски делегации, които минават през страната ни, аз бях преводач. Нарочно ме поставяха като такъв. На Държавна сигурност давах информация как се вземат решения, как се отхвърлят други, как министри се въртят през шест месеца, как още при пристигането си у нас румънската делегация е с готово мнение и нищо не може да го промени, освен ако Чаушеску не каже. Цялата тази информация обобщавах в доклади и тя стигаше до ръководството на страната. Това е от 1986 година до революцията. Един ден преди революцията в Румъния аз знаех за нея. Получих обаждане "Утре започва революцията". Задачата ми беше да я излъча по БНТ. Аз го направих. Казвам най-отговорно - аз пуснах румънската революция по Българската национална телевизия. Направих всичко възможно да излезе. И трябва да ви кажа, че това беше най-големия Биг брадър, който сме гледали някога в България. 48 часа аз я превеждах и нямаше зрител, който тогава да не гледа БНТ. Дисидентската група в Румъния искаше да се даде публичност, а единственият начин беше това да се случи през България. Защото иначе имаше опасност нещо да се случи и да не излезе.

- Какво се случи след това, и кога ви свалиха от отчет, защото в доклада на Комисията по досиетата липсва дата за прекратяване на дейността ви?
- След това продължих да работя, и така работих с Държавна сигурност до 1996 година. Пак по линия на Румъния. Оправяхме бъркотии и неразбории. Мога да ви кажа, че имам голям пръст в подписването на договора за втория мост на река Дунав. Особено искам да подчертая едно нещо - гордея се с това, че ако свалянето на Чаушеску е 1000 км, аз съм бутнал 5 см, но съм го направил.

- Отношението ви към ДС какво е? И уместно ли е разсекретяването на досиетата 20 години по-късно?
- Аз използвах ДС като един инструмент. И трябва да ви кажа, човекът, с когото работих, заключи наскоро "честно да си призная, май ти използваше повече нас, отколкото ние тебе". Мисля, че беше за добро, защото българското ръководство имаше ясна представа с кого си има работа и какво представлява това румънско правителство. Колкото до разсекретяването на досиетата към този момент - това е никому ненужно, абсолютно безсмислено и напълно престъпно. Защото специално на моето досие пишеше, че не бива да се разсекретява, защото може да създаде проблеми между Румъния и България. Ето днес румънските информационни агенции ми звънят цял ден. Аз от своя страна имам много сериозни познати в Румъния, които не знам как ще погледнат на всичко това.

- А имали ли сте задачи да пишете доноси?
- Никой никога не ме е карал да пиша каквото и да е, срещу когото и да било.

Вестник “Монитор”