Мнозина от тези, които гласуваха за „Продължаваме промяната“, не си спомнят правителството на Любен Беров. То дойде на власт преди 30 години (1992 г.) и се удържа там до 1994 г. Тогава някои от тях са били деца, а други – още неродени. Наричаха Беров “сламен човек”. Неговият кабинет, подкрепен също като сегашния от разнородни политически групи, беше декор, зад който управляваше една корпорация – „Мултигруп“.

От момента на избора му (не в урните, а чрез прегрупиране в парламента) антикомунистическият Съюз на демократичните сили (СДС) искаше неуспешно предсрочни избори. БСП (бивша БКП) чакаше момента, в който можеше да ги спечели. „Мултигруп“ чакаше същото, защото се надяваше, че червена изборна победа ще официализира властта на червените милионери в корпорацията. Когато моментът дойде (есента на 1994 г.), ръководствата на БСП и СДС се срещнаха, уговориха изборите и след това Беров подаде оставка.

Кирил Петков и измислената му набързо ляво-дясна формация с име, срещу което е трудно да се възрази, също е декор, зад който се крият и осъществяват разнородни интереси. Едни искат да махнат главния прокурор и да гепят съдебната система. Други искат да си отмъстят и на прокуратурата, и на бившите управляващи. Трети искат, без да са спечелили избори, да управляват (икономиката и социалната политика например). Четвърти – да увеличат държавните разходи и да ги насочат към своите бизнеси и към покупка на избиратели. Пети имат такива планове за парите от европейския план за възстановяване.

Когато главните актьори зад това правителство постигнат целите си, Петков и харвардската му компания, ще станат излишни. Те ще са завършили промяната. И тя няма да има смисъл да продължава. Не вярвам да е толкова късоглед, че да не се готви за този момент. А борбата между ляво-десните интереси, на които в момента е перде, става все по-шумна. Да не вземе някой да го жертва по-рано от очакваното. Язък му тогава за дипломата.

Коментар на журнаистът Веселин Желев