Г-н Данов, иска ми се да поговорим за престъпността, която не само ни залива, но е на път направо да ни удави…
По отношение на престъпността мога да кажа, че престъпността в нито една държава не е овладяна сто процента. Такава държава няма, освен в държавите, в които има пълна диктатура, както беше по едно време в България. Но и тогава имаше престъпност, младите може няма как да помнят, но и тогава имаше например касоразбивачи, и тогава имаше хора, които се занимаваха с фалшифициране на долари, имаше също малки бандички, които се занимаваха с хулигански истории, нападения, изнасилвания, но те бяха ограничени, даже бих казал, че повечето от тях бяха контролирани от милицията тогава и бившата ДС. Защото те им бяха необходими на тях – по каква линия ли? По това, че лидерът на едната малка групичка привличаше с това, че той не се подчинява на властта, ставаше един вид интересен за някои хора, които при осъществяване на контакти с него, той пък ги донасяше на службите. Между впрочем това е положението и в момента!

Излиза, че престъпността може да бъде почти изцяло контролирана?
Аз съм категоричен в това отношение, че в България престъпността в рамките на 90 процента е контролируема и контролирана! Защо го казвам? Защото, първо тези пари, които бяха раздадени на определени мощни групировки, не споменавам имена, но те не са и толкоз много на тези, на които бяха раздадени парите още в началото. Тези пари бяха дадени от хора на бившите служби и от бившата управляваща класа, но тази класа и тези служби и до ден днешен си имат хора, на които да разчитат, на които държат, и които ги държат с нещо. Това са компроматите. В цял свят е между впрочем така, пак го повтарям. Другото е, че едната част от групировките след това създадени не получиха пари от там, а си ги извоюваха. Това са от ембаргото в Югославия, внос цигари отвсякъде, стоки, кафета и т.н., митническите контрабанди, наркотици впоследствие… С тези пари те успяха да си купят спокойствие. Спокойствието си го купуват, но въпреки всичко една част от службите за сигурност, полиция, те са много служби, бих казал, че са може би около десетина, влязоха в тези групировки и се получи една симбиоза. Симбиозата е тази – от една страна групировките контролират службите като им плащат, а от друга страна полицаите контролират тези групировки като две-трети от хората, които работят вътре се отчитат пред тях за да имат закрилата. Аз съм далеч от глупавата мисъл, че полицаите в България са толкова тъпи, че те не разбират какво става.

А в час ли са наистина?
Те са абсолютно в час в по-голямата си част. Има една малка част, това са нови момченца, които сега са дошли, които са чували и са чели за някои работи, но не са наясно. Но хората, които са по върховете на службите по окръзи, по райони, на тях им е ясно всичко и те могат за броени дни да наложат пълно спокойствие по улиците. Пълно спокойствие в града. Не говоря за военно положение, аз съм категорично против това, защото в една държава като нашата в този етап на развитие ако се стигне до военно положение, това ще е изключително пагубно. България може би трябваше да мине през такова положение, но не сега, минахме го този момент и го прескочихме. Както и съм противник на т.нар. “тиха революция”, която беше прокарана. Според мен революцията или си е революция, или не е, такава “тиха” може да има само в романите…

Като говорим за революция ми замириса на барут, а във Варна вече мирише и на кръв. Как ще коментирате обстановката в града?
Аз смятам, че полицията във Варна работи изключително много, но някой път работи на празен ход. И някой път работи в грешни следи. От това, което става във Варна стигам някой път до заключението, а и от разговори с мои познати полицаи, че те или въобще не са наясно за някои неща, или се предоверяват на агентурата си, която в някои случаи е абсолютно некомпетентна. Агентурата, едно време и баща ми го беше заявил, ние си я съсипахме сами. Първо полицаите няма какво да предложат на своите агенти, освен някаква закрила, но от тях, от полицията вече не зависи толкова много съдбата на един криминално проявен. Зависи по-скоро от прокурор, зависи от съд… Иначе полицаите си имат доносници, но смешното е повечето от варненци ги знаем кои са. Значи ако искам аз полицаите да кажат утре, че еди кого си съм видял еди къде си, отивам и го казвам пред двама души и на другия ден то се знае. Това става непрекъснато, имам даже пресен пример за това, който обаче не мога да кажа в този момент на всеослушание. Другото, което искам да кажа е, че много малко неща смятат хората, че зависят от кмета.

А какво точно зависи от кмета във връзка с престъпността?
От една страна наистина малко неща зависят от него. И аз не бих си позволил да изляза и да кажа например, господа пенсионери ако стана кмет пенсиите ви ще се дигнат главоломно. Откъде? Как? Обаче аз съм убеден категорично, че кметът може да повлияе върху ограничаването на престъпността във Варна. Темата за престъпността е много деликатна. Обикновеният варненец не че не се вълнува, че България е завлечена с милиарди левове от управляващите през последните 13 години, напротив, интересува го, но той вече знае, че тези пари няма да дойдат обратно. Няма кой да ги върне и то по редица причини. Варненецът го интересува дребната, уличната престъпност. Варненецът го интересува сутрин като се събуди да си види колата там където я е оставил, а не само следи от нея, да види, че прозореца на колата не му е счупен, и не му е взет касетофона, интересува го, когато децата ни отиват на дискотека, най-вече момичетата, да знае, че те се връщат най-малкото неизнасилени, не гаврено с тях. Възрастният човек го интересува като излезе в Морската градина да не бъде ограбен или бит от наркомани и всякакви. Интересува го в училищата нашите деца да не бъдат зарибявани от наркомани и пласьори на наркотици.

---

Продължава тук...

---

* Веселин Данов – Председател на Българска Партия на Справедливостта и кандидат за кмет на Варна