В последните седмици Интернет потребителите показаха на властта кой реално управлява.

Не, не е Народното събрание. И Министерският съвет не е. И сам Бойко Борисов не е, независимо от високото му мнение за самия себе си. Оказа се, че това високо самомнение не само не се споделя от гражданите, излезли на улиците и площадите, за да протестират срещу решението на правителството да се присъедини към АСТА¹, но дори и от самите министри. Ще кажете: "Не е възможно!". Напротив – не само е възможно, но и на министрите вече почва да им идва в повече да метат след всяко "ако", което премиерът е произвел.

След като Борисов наложи на кабинета решение, с което само временно бе спряна процедурата по ратификацията на АСТА, министър Трайчо Трайков каза, че това била победа на гражданското общество. Прав е, но така изпада в противоречие с шефа си, който заяви, че хората можели дори да стачкуват, но ако той не бил решил, нищо нямало да се промени. И, ако се замислим, той също е... прав!

Борисов се самопохвали, че спирането на ратификацията било успех за България (надявал се, че Станишев² щял да го подкрепи, че е така), но и за ГЕРБ. Всъщност ГЕРБ спрели АСТА. Същевременно, пак на същото заседание, той успя да каже, че нашето законодателство било толкова добро и ефективно, че нямало нужда да се подписва АСТА изобщо. Остава въпросът – ако нашето законодателство е толкова добро, защо изобщо са решили да се присъединят към АСТА?³ И дежурните оправдания не могат да бъдат достатъчни за специалистите, които знаят, че:

а) няма значение кой е започнал преговорите;

б) не е важно и кой какво е договарял през годините;

в) има значение чий е подписът под окончателния текст и кой състав на Мин. съвет е приел България да се включи сред страните, приели АСТА.

Но ние всички разбрахме, че ако не бяха европейските, а между тях и български неправителствени организации, които организираха подписки, протести и писма срещу АСТА, то нито Европейската комисия, нито останалите правителства щяха да се откажат от подписите си преди още да е изсъхнало мастилото.

Свободата в Интернет не е безплатна и това го установиха всички наши политици. Някои платиха с наранена гордост (Борисов), други се наложи да се извиняват (Трайков), трети – да се оправдават (Кунева), набедени от първите, че са виновните за АСТА. Разбраха го и гражданите, някои от които бяха подложени на натиск, други – на милиционерски проверки, трети – на язвителни коментари от платените или безплатни агенти на големите корпорации. Установиха го и неколцината допуснати от министър-председателя на среща с него, по време на която той ги преметна, че България оттегля подписа си от споразумението АСТА, но всъщност реално само спря процедурата. Разликата, макар и малка, показва, че българският политик никога не може да бъде откровен, колкото и да се старае. А случката трябва да служи за предупреждение към всички доверчиви граждани, че ако политиците могат да ви излъжат, то те задължително ще го направят. Дори няма да се замислят.

(Бележка в скоби: Това, което мина някак си незабелязано в дискусията и публичните прояви бе, че носителите на авторски права се опитаха за пореден път вместо да предложат на потребителите си нов бизнес модел, да им наложат старите заплахи от глоби и наказания. Тази битка е изгубена от големите корпорации, но те все още отказват да го признаят. Но това е тема на друг коментар "без филтър"). /БГНЕС

1. АСТА - Търговското споразумение за борба с фалшифицирането

2. Борисов никога не би поискал подобно нещо от Станишев, ако не беше решението на ПЕС срещу АСТА.

3. Този парадокс, ако бяхме нормална държава, на естествено поведение на Борисов, бе "хванат" от доц. Нели Огнянова.

------

Вени Марковски е председател на Управителния съвет на "Интернет общество - България".