В навечерието на 1 юни стана ясно, че само във Варна за повече от 700 деца не достигат местата в детските градини. Родителите с право се съмняват, че проблемът е много по-голям и че всъщност много повече деца ще трябва останат на грижите на баба и дядо. За никого в България (и в частност във Варна) не е тайна, че общинарите предпочитат да жонглират с цифрите вместо да се потят над решения на проблемите. Резултатът обикновено е идентичен със замитането на боклука под килима – с годините едни и същи проблеми не само че не се решават, но се и задълбочават.

Известно време лъжата е достатъчно достоверна за да служи за социален отдушник!
Рано или късно обаче бомбата гръмва. Като най-често се наблюдава пряка зависимост между егото на местния кмет и големината на пораженията, породени от процеса на замитането.
Специалният случай във Варна е, че комбинацията е убийствена! Вече не се знае кой е по-по-най - кметското его или размерът на лъжата.

Три мандата БСП и Кирил Йорданов управляват Варна солидарно. И на практика създадоха образцов олигархичен модел! Градът беше превърнат във феодално имение със строго регламентирани кастови ограничения и незаобиколими права на достъп до общинските ресурси.
И понеже идва времето да се изтупа килима, изведнъж стана ясно, че след близо 12 години консумация на власт в т. нар. „Най-добър град“ няма решен нито един обществен проблем.
Нито един!

Епопеята с детските градини е само щрих от дългия списък на кметски обещания, които тъпо и упорито отказват да се сбъднат вече три мандата.

Кметът Кирил Йорданов първо се оправдаваше с наследството от предишния кмет, после започна да обвинява хората, които се преселват във Варна, след това се прицели в онези, които плащат данъци извън Варна и т.н., и т.н. През годините общинските безумия следваха едно след друго, като през цялото време кметът демонстративно си измиваше ръцете с общинския съвет.

Едно е безспорно! Всички тези на Кирил Йорданов издишат!
Защото наследството, което Йорданов получи, е в пъти по-добро от това, което ще наследи следващият кмет. През 1999 г. Йорданов хленчеше за задължения на общинския бюджет от няколко милиона – утре наследникът му ще трябва да вие срещу луната с дългово бреме от над 90 милиона лева.

Хората, които са се преселили във Варна, или тези, които плащат данъци извън Варна, са български граждани. Варна не е феодално имение - част от държавата България е! Ако щете - част от общинския бюджет се формира от държавни субсидии! Така че кметът, иска или не иска, трябва да изпълнява законите на страната и да има еднакво отношение към всички. Никой (даже и Кирил Йорданов) няма право да дели децата на такива с привилегии и всички останали.

Най-простичко го е казал Иисус!
„...и рече им:Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство...“
Никъде в светото писание не пише, че на някои деца им се полага да учат непременно в швейцарски лицеи, а другите... да се оправят както могат.
Антон Луков