Има нещо много символично във факта, че в навечерието на честването на 100 години от рожденото на Президента Рейгън (6 февруари), СДС успя да обедини всички представители на десницата във Варна.
Формалния повод беше отдаването на почит пред събитията, довели до рухването комунистическата власт на 4 февруари 1997 г.
Едва ли е случайност и посланието, което председателят на СДС - Варна - Цанко Цветанов отправи към колегите си от другите десни партия а именно: “Съединението прави силата”.
Очевидно, в дясно има опит за ново начало. Само преди няколко дни имаше подобно събиране на активисти и симпатизанти от цялата десница, инициирано от БДФ /Български демократически форум/, за отбелязване на 1 февруари - денят на пострадалите от комунистическия режим.

Сериозните наблюдатели на политическите процеси в морската столица вероятно са забелязали поне три много съществени промени в поведението на десните политически лидери.
СДС мъдро не повдига въпроса защо ДСБ напусна Синята коалиция във варненския общински съвет. Странният ход на двамата ДСБ-съветници (на 28 април 2010 г. Ивайло Митковски и Стелиян Севастиянов създадоха нова група в ОбС-Варна и официално напуснаха Синята коалиция) може и да не е простен, но поне за сега не е на дневен ред.
ДСБ, от своя страна, тактично приема компанията на всички други десни политически сили.
И не на последно място другите (Новото време, ССД,БДФ,ДП,ВМРО,Съюза на репресираните) демонстрират искрена съпричастност към общата кауза.

От това дали ( и как) ще бъде преодоляно разделението в дясно, ще зависи какви решения ще намерят много от неизвестните на бъдещите местни избори във Варна.
Например, разпределението на главните роли между управляващи и опозиция съвсем не е приключило. След повече от две петилетки на власт, БСП във Варна е впрегнала целия си ресурс да се изкара в последната година на третия кметски мандат … опозиция. Прави се всичко възможно да бъде игнориран фактът, че Кирил Йорданов три мандата беше кандидат, подкрепен от БСП и че два от тези мандати председател на ОбС - Варна беше лидерът на БСП - Варна - Борислав Гуцанов.

За да бъде кашата по-пълноценна, налага се да отбележим, че представители на ГЕРБ-Варна, редовно уважават зачестили напоследък тлаки и седенки на десните. ГЕРБ обаче в момента са управляващи .Тоест, има само една крачка до манипулацията, че цялата десница е сред … управляващите във Варна. Което не е вярно, но в крайна сметка важно е чие внушение ще се окаже по-силно. Накрая може да се окаже, че …ГЕРБ са опозиция. Не, че и това е вярно, но е възможно!

Не може да не се признае, че Борислав Гуцанов отправи сериозно предизвикателство към политическите сили във Варна с поканата си към тях да участват в дискусия за бъдещето на града на 14-ти февруари.
Ако десните отидат на дискусията, тяхното присъствие може да се приеме (по-скоро да се използва като аргумент срещу тях) че “участват” в някакъв единен анти-ГЕРБ фронт под егидата на БСП.
Ако не отидат ще излезе (и вероятно пак ще се използва като аргумент срещу тях), че са прекалено близко до ГЕРБ и властта.
Казусът е интересен и ще бъде истинско предизвикателство за мозъчния тръст на десницата.
Защото има и вариант сметките на Гуцанов да бъдат сериозно объркани. Ако всички от дясно (ГЕРБ и СДС+) отидат на седянката на БСП добре подготвени и зададат правилните въпроси … тогава ще стане интересно.
Ако аргументите на десницата бъдат поднесени без излишна агресия и са подкрепени с достатъчно непоклатима статистика, можете да се обзаложите че 14 февруари 2011г. ще е добър за българската демокрация.

Антон Луков