Васил Георгиев, по-познат като Васко Кръпката, изминал нелекия път от шофьор и механик до рокаджия и композитор, е емблематична фигура на прехода. Винаги е първа писта на всякакви протести и демонстрации. Един от най-яростните участници в първите барикади и митинги на СДС. Свирил е на концерта по посрещането на Бил Клинтън пред катедралния храм „Св. Александър Невски” и къде ли още не. Вечният бунтар и автор на хита „Комунизмът си отива” в ексклузивно интервю за „ШОУ” днес прави дисекция на натопорчената политическа ситуация.

- Васко, след всичко това, което се случва в страната, все още ли си оптимист или вече си песимист за бъдещето на България?
- Разбира се, че съм оптимист! След това събуждане, което двайсет и колко години „приспивателните” работят, младите хора се събудиха. Оставките, сменянето на правителства не е толкова важно, колкото тази енергия, жадуваща свобода...

- Къде според теб е силата и слабостта на студентските протести, одобряваш ли окупацията на ВУЗ-ове?
- Абсолютно одобрявам окупацията! Смятам, че най-накрая млади хора ще влязат във властта при едни следващи избори, а слабостта е, че са малко.

- Би ли направил паралел между всенародното негодувание, когато беше първа писта на митингите на СДС и изпя химна си „Комунизмът си отива”, и сегашната ситуация?
- Бих направил паралел, защото, след като падна Берлинската стена, съм на всички бунтове и протести. Днес нашите деца се бунтуват срещу децата на комунистите, които са на власт вече 25 години. Като сложим и предишните 45, стават общо 70 години, когато те си властват - тези ченгета и червени безскрупулници. Това е общото, а различното е това, че през 90-те, когато бяхме на улиците, нямахме телефони в джобовете за комуникации, нямахме сто лева в джоба и лична карта, с която да отидем да си търсим работа в Германия. Аз се радвам все пак, че България 24 години по-късно е по-различна, по-свободна и че няма връщане назад. Издържахме Тодор Живков, издържахме Жан Виденов, Станишев и още кой ли не, ще издържим и сега... Трябва повече морал, хората да се сетят за достойнство, честност, за тези добродетели, и по този начин нагласата на народа ще се отрази върху управлението. Ако на народа нагласата е „Шат на патката главата” и „За крадец не ставаш, сине, ти си будала”, и в парламента ще бъде така...

Партийните водачи от дясно се поуплашиха доста, освен това продължава да битува байганьовското настроение, че

всички са маскари

че за тези 25 години нищо не се е случило и за това най-вече са виновни онези от дясно. Истинските опозиционни водачи се скриха, тук-там се появява по някой. Аз вярвам в младите.

- А вярваш ли, че има и подкупни студенти, които застават начело на определени агитки, както съобщават бдителни „наблюдатели”?
- Определено не вярвам да се плаща нито на протестите, нито на контрапротестите, защото от 90-а година я слушам тая песен, още като бяхме на палатки в „Града на истината”. Комунистическата пропаганда тогава тръбеше, че ни се плащало, нямаше такова нещо.

- От вашата гилдия единствено Мишо Шамара показно организира контрапротест в защита на БСП и кабинета „Орешарски”...
- Този Мишо Шамара само го бях чувал, но като разбрах за контрапротестите му, влезнах в интернет и чух неговите песни. Ами тоя човек е за затвора! В една нормална държава трябва да е зад решетките! Той се гаври с националното ни съзнание, има отвратителни, грозни, мръснишки песни. Мислех си, че след Азис, Кондьо и най-различни долнопробни чалгарски изчадия вече няма какво да ни изненада, но

като чух Шамара, реших, че вече няма дъно

Това е най-отвратителната така наречена музика, която съм слушал през живота си. А това „чудо” трябва да отиде в тотално забвение…

- Присъствах на сватбата на Волен Сидеров и Капка Георгиева в Кърджали, кум им беше Валери Симеонов - собственик на телевизия СКАТ, дал впоследствие арена на лидера на „Атака”. Впоследствие атакист №1 се отрече от своя нов родственик, създаде телевизия „Алфа”. И тук ли действа принципът „Разделяй и владей”?
- Когато за първи път се срещнах с Валери Симеонов, без да го познавам, моментално влязохме в спор за този псевдонационалист от съветски тип /визира Сидеров – б.а./. Още от начало този човек се буташе къде ли не, той е същата история като Орешарски – на ляво, на дясно, който даде пари. Хората грешат понякога в преценките си, но трябва да им се даде възможност да се поправят. Смятам, че телевизия СКАТ се отърва от това чудовище.

- Новият министър на културата Стоянович „скопява” културата ни, реже субсидиите за театри и за още какво ли не, докато предшественикът му Вежди Рашидов – не толкова компетентен като политик, все пак ще остави една диря – българският Лувър. Как би ги сравнил?

- Хвани единия, удари другия

Не мога да си представя как мултакът Вежди Рашидов достигна до това ниво – министър на културата, категорично не съм съгласен с избора му. Ако визираш нашенския Лувър като музей на социалистическото изкуство, това за мен е голям срам за България и за самите управляващи по това време.

- Как си обясняваш факта, че доста популярни българи, звезди, стават едва ли не крепостни към дадена медия, сключват някакви необясними договори за „вярност”? Наскоро се видях с Шкумбата – той се е залепил към някаква руска мениджърска фирма, която му дава хляб, и е сключил заробващ договор с нея. Дори на въпроса как си, не смее да отговори без позволението на „феодалите” си...
- Не мога нито да осъждам, нито да отсъждам. Мога да кажа единствено за себе си, че до ден-днешен съм се опазил от всякакви обвързващи договори, ако сте забелязали, даже не съм участвал в общите песни на СДС – „45 години стигат”, „Последен валс”, не участвам и в добре платени риалити шоу програми. Това е въпрос на собствена преценка - доколко да си свободен.

- Васко, каква песен би изпял в момента?
- „Няма връщане назад” се казва новата ми песен.


Едно интервю на Георги АНДОНОВ, БЛИЦ