Ръководство, членове и симпатизанти на СДС – Варна се включиха в отбелязването на 143 -годишнината от гибелта на Васил Левски, организирано от Община Варна. Първоначално положиха букети цветя пред барелефа на Апостола в квартал „Левски“, след което се придвижиха до едноименния паметник в морската градина.Те изслушаха заупокойната молитва и коленичейки преклониха глави в едноминутно мълчание пред паметника на Васил Левски.

След проведения военен ритуал членът на НИС на СДС Валентин Станев и Областният председател Желез Железов положиха венец от името на всички „сини“ варненци, след което си припомниха заветите на един от най-забележителните личности в българската история, завети които са актуални и днес.

„Васил Левски е явление, непреходно за времето. Той е в душите ни. Припомняйки си думите му Апостола на води , коригира ни, кара ни да сме отговорни към идеалите, обективизма, реализма и свободолюбието му.Забележителна е неговата величава смиреност.“ – заяви Валентин Станев , член на НИС на СДС


Да си припомним някои от заветите, записани в тефтерчето му:

„….какво аз мисля да правя, ако рече Бог,…., за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си.“

„Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И ако разбираш времето във Влашко и Сърбия или в Българско, загдето времето ни носело сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме“

„Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?“

„За отечеството работим, байо!кажи ти моите и аз твоите кривини,па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора“

„Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! Такова нали е предначертанието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра ,братко. Това трябва на всеки работник български: да даваме таквоз предначертание и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа“

Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче, но и до днес остава недоказано кой е предателят на Апостола. Според историческите документи часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята.

Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва. Според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени – Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 – тогава той още не е навършил 36 години/sdsvarna.net