В София минималната работна заплата трябва да бъде по-висок размер от тази в Монтана или Видин. Това предложение предстои да обсъди правителството с бизнеса и синдикатите на следващия Тристранен съвет, според изявление на вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков.

От първи януари 2013 година е заложено увеличение на минималното възнаграждение, което трябва да стане 310 лева. По думите на финансовия министър обаче в София, Пловдив и в Бургас не се намира кой да работи срещу такова възнаграждение, докато в Северозападния район значителна част от хората в частния сектор се трудят именно срещу минимално възнаграждение.

С какво са облагодетелствани гражданите от столицата предстои да се запитат останалите българи. И докато председателят на БСК Божидар Данев намира, че идеята на финансовия министър не е лоша и се мотивира с това, че държавата изобщо не трябва да налага минимална работна заплата за частния сектор, в България нараства броят на работещите бедни. Или около 600 000 души в страната полагат труд на пълно работно време с брутна заплата под 67 процента от медиалната.

И как родината спазва международни конвенции и норми, по които държавата е страна, ако тенденциозно и преднамерено се прокламират различия в заплащането на труда, базирани само на това къде живеем, а не на това колко и какъв труд влагаме? Законно установен или колективно договорен механизъм за регионални минимални заплати в ЕС не съществува. Има някои регионални проекции и то в страни със силно развити колективни договорни механизми, като например Германия. Да не забравяме и факта, че там възнаграждение от 290 лева е просто смехотворно. Освен това нетният размер на минималната работна заплата с малки изключения тук остава трайно около и под официалната линия на бедност, което е предпоставка за поддържането на постоянния контингент на работещи бедни.

Но явно тези данни не са познати на тези, от които зависи благосъстоянието на народа. И да, според нечия логика хората, живеещи извън столицата, Пловдив и Бургас нямат същите финансови потребности. Ето например във Варна, както във всяко „село“ може гражданите да садят картофи на терасите и да гледат кокошки пред блоковете. За какво са им на тия хора по-високи възнаграждения? Може би само няколко са градовете в страната, където жителите не са годни за селска работа. Пък това, което не могат сами да произведат другите ще го вземат срещу усмивка или на версия от „по-развитите“ градове в страната, където хората не се хващат от немотия да работят за без пари. И така просто и логично разсъждавайки си над една идея стигаме до това защо от останалите, не толкова „добри“ градове хората да учат. И защо изобщо да се информират или гласуват, като е ясно, че когато трябва пак ще бъдат унижени и прецакани. Явно пловдивчани, бургазлии и столичани са заложили на правилния коз. Това ще стане ясно обаче след обсъжданията в правителството. Дано депутатите се сетят, че са представители на народа и трябва да лобират за него, а не само за роднините и родното място. Защото напоследък българите ставаме свидетели на идеи, взаимствани от чужбина, които някои се опитват да прокарат изкуствено тук без да изчислят нашата родна действителност.