Пресата е забравила как работи политиката

Това, което е оцеляло от мейнстрийм пресата, се гордее с това, че е носител на посланието "анти-Тръмп". Ако слушате бившия анализатор на ЦРУ Мартин Гури или медийния специалист Андрей Мир, тези издания правят добродетел от необходимостта. Анти-Тръмпизмът е подаръкът, който за кратко спря упадъка им, макар че за "Вашингтон Пост" празникът може би е към края си.

Това представлява проблем. Доналд Тръмп, подобно на повечето претенденти за действащ президент, разчита на хиперболична критика и смяна на темата, вместо да се ангажира с трудни политически решения, които биха могли да предизвикат недоволството на някои групи избиратели.

На медиите обаче вече не може да се вярва, че ще представят скептично и реалистично това, което той би могъл да направи като президент, те предпочитат да влагат в устата му думи, които отговарят на собствения им наратив.

Американският народ не иска Русия да победи в Украйна, не иска войната да се разширява и не иска тя да се проточва.

Близките избори, като тези в САЩ през последните десетилетия, способстват на това малките политически разлики силно да се преувеличават - например промяната на ставката на корпоративния данък върху доходите 5 пункта нагоре или надолу. Сега, когато господата Байдън и Тръмп имат една и съща позиция по отношение на границата, какво остава? Електромобилите ли?

Едно от тези не-различия е Украйна.

Според всяка реалистична политическа логика всеки от тях би приветствал споразумение за прекратяване на сраженията, с което Украйна би се съгласила. Тръмп не е казал почти нищо (а Байдън - още по-малко), освен че ще прекрати войната "за 24 часа", като използва военните доставки на САЩ като лост - както той уточни, за Русия, а не за Украйна.

Тръмп обича да бъде звезда. Доколкото мога да преценя, в нито един случай през дългия си живот той не е подхождал към такъв момент в дух на молба и умиротворение. Така че да накара подчинените си да заплашат режима на Путин с голямо увеличение на американската военна помощ би било най-малкото нехарактерен гамбит.

Непрекъснато повтаряният рефрен, че Тръмп ще продаде Украйна, няма нищо общо с онова, което той някога е казал или направил, включително в прочутия му телефонен разговор с президента Володимир Зеленски през 2019 г.

Неотдавна в. "Вашингтон Пост" публикува статия, според която Тръмп "хвали" руската "военна машина". Всеки, който се запознае със стенограмата, трудно ще види в думите му нещо друго, освен описание, като призив за увеличаване на разходите на НАТО за противодействие на Русия.

Същото важи и за безвкусното му сравнение на съдебното преследване на Алексей Навални с неговото собствено, което "Вашингтон Пост" не споменава, след като е описал смелостта на Навални да се върне в Русия, за да се изправи срещу режима, който ще го убие.

Не е нужно да сте почитатели на Тръмп или да смятате, че той трябва да стане президент, за да забележите нарастващото отчаяние на "Вашингтон Пост" да запази мястото си в националния дискурс като глас на анти-Тръмпизма (в конкуренция с "Ню Йорк Таймс").

Не се случва нищо друго - никакво истинско любопитство, никакво удивление от нашия сложен свят, неговите иронии и противоречия.

За приятелите на Украйна истинската тревога трябва да бъде отклонението на САЩ, което вече се наблюдава при Байдън, защото войната изпреварва ограничения двупартиен апетит за инвестиране или поемане на риск. Спомнете си глобалния припадък, след като френският президент Еманюел Макрон спомена възможността за въвеждане на войски на НАТО. Как може някой да е обърнал внимание и да не е разбрал, че може да е необходимо такова повишаване на залога, преди Путин да се откаже?

Байдън се стреми към "ограничена" война, което е разбираемо. Неговият екип винаги е казвал, че очакваният резултат са преговорите. Но като не успя да подкрепи думите с дела, той изглежда убеди Путин - и немалко републикански поддръжници - че САЩ ще се откажат.

В години, когато няма избори, дори експертите признават, че събитията доминират над президентите, а не обратното. Големите императиви - като Студената война - са императиви и за двете партии. Едно президентство на Тръмп несъмнено ще бъде различно преживяване и ще има някои различни резултати от президентството на Байдън, но всъщност е трудно предварително да се знае по какъв начин.

Всичко, което чувате - всяка една дума - е най-вече опит да ви заблудят по този въпрос.

Истински яркият сигнал по отношение на Украйна е, че нито една от партийните коалиции не е чак толкова отдадена на каузата си. Обикновено Тръмп не казва нищо вразумително за 60-те милиарда долара, увиснали в Конгреса, не че Путин някога ще ни даде евтина победа. Онези повече от трилион долара, които Байдън иска да похарчи за опрощаване на студентски заеми и субсидиране на електромобили, ако те бъдат заделени за Украйна, наистина биха могли да сложат край на войната за 24 часа. Путин би сключил най-добрата сделка, която може да сключи, щом види, че има по-голям залог от неговия. Но забележете, че само един от кандидатите е обелил дори дума, че може да обмисли повишаване на залозите, и това е Тръмп.

Миналата седмица г-н Байдън пропусна една ключова промяна, като се позова на речта на ФДР (Франклин Делано Рузвелт - б.р.) "За състоянието на съюза" от януари 1941 г. През 1939 г. ФДР увеличава разходите за отбрана с 10%, през 1940 г. - с 31%, а през 1941 г. - 11 месеца преди Пърл Харбър - с 259%.

Военните разходи се увеличават от 1,2 % от БВП на 5,1 %, докато през трите години на Байдън на поста разходите за отбрана са се свили в реално изражение.

Кой ще спечели през ноември, може да има по-малко значение от това колко голям мандат ще донесе със себе си. Наличните ресурси, а не това кой е президент, ще определят възможностите и ще определят политиката на САЩ в Украйна след 2024 г., както е и сега.

Холмън У. Дженкинс - младши, Уолстрийт Джъртнъл