Русия, Китай, Иран и Северна Корея са враждебно настроени към САЩ. Това не означава, че те биха започнали война един за друг - засега

Широко обсъжданата ос на автокрациите не успя да помогне на единствения си неядрен член - Иран, когато Ислямската република стана обект на израелски и американски удари миналия месец. Това не беше изненада: Китай, Русия, Иран и Северна Корея, известни в дипломатическите кръгове като CRINKs, нямат такива задължения за взаимна отбрана, каквито задължават Америка да защитава съюзническите демокрации в Европа и Азия. Все пак тези режими са обединени от общата си враждебност към САЩ и много западни служители предупреждават, че би било грешка да се подценява партньорството им въз основа на 12-дневната военновъздушна кампания в Близкия изток.

Четирите държави прекараха няколко години в интензифициране на военното, технологичното и разузнавателното си сътрудничество, запълвайки взаимно пропуските в способностите си. Този процес продължава и днес, особено когато иранският режим обмисля следващите си стъпки, включително евентуален ядрен пробив.

"CRINKs действат въз основа на общи интереси - а техният общ интерес е неприязънта към Америка, която е разсеяна от различни събития и поради това не може да се съсредоточи върху нито едно от тях", казва Камил Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО и изтъкнат политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения.

Китай, разбира се, е най-мощната от четирите държави, с икономика, шест пъти по-голяма от тази на трите му младши партньори, взети заедно. Русия, Иран и Северна Корея са подложени на западни санкции и все повече зависят от Китай, който е напълно интегриран в световната икономика, за инвестиции и достъп до съвременни технологии. Засега изглежда, че Пекин не се интересува от започването на война, но продължава да изгражда своята армия.

Американските и съюзническите висши военни и служители се притесняват, че ако един ден Пекин реши да направи силна заявка за контрол над Тайван, той ще окаже натиск върху партньорите си да започнат едновременна многофронтова война в цяла Евразия. Сраженията на Корейския полуостров, в Източна Европа и Близкия изток наведнъж биха могли да претоварят ресурсите на съюзническите демокрации.

"Ние разбираме, че двата театъра - индо-тихоокеанският и европейският - са взаимосвързани", заяви заместник-министърът на външните работи на Тайван Чен Мин-чи. Той посочва зачестилите съвместни руски и китайски военноморски патрули край Япония и Корея, участието на севернокорейски войски във войната на Русия срещу Украйна и сътрудничеството между CRINK при кибератаки по света.

Миналия месец генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пред в. "Ню Йорк Таймс", че ако китайският лидер Си Цзинпин нападне Тайван, той ще се обади на "своя много младши партньор" руския президент Владимир Путин и ще го помоли да държи Америка заета, като нанася удари по територията на НАТО в Европа. "Това е най-вероятният начин, по който това ще се развие", заяви Рюте. Бившият президент на Русия Дмитрий Медведев отговори, като написа в X, че Рюте трябва да започне да учи руски език, тъй като той "може да му се окаже полезен в сибирския лагер".

Много експерти по Русия се съмняват, че Путин действително би поел такива големи рискове заради Китай или за някой от другите си партньори. Традиционният девиз на Русия, приписван на император Александър III, е, че тя има само двама съюзници - армията и флота си. Тази идея бе потвърдена от поведението на Москва по време на войната в Иран миналия месец, казва Марк Галеоти, директор на Mayak Intelligence, изследователска и консултантска компания, фокусирана върху Русия. "Ако трябва да сме честни, самите руснаци не работят с предположението, че има нещо сантиментално към другите страни, свързани с тях", казва Галеоти.

В необичайно откровен обмен на мнения с ръководителя на външната политика на Европейския съюз Кая Калас миналата седмица китайският външен министър Ван И заяви, че Пекин не иска да види как Русия губи войната в Украйна, защото тогава САЩ и съюзниците ще могат свободно да насочат вниманието си към самия Китай. (За разговора първо бе съобщено в South China Morning Post.)

Въпреки това Китай досега се е въздържал да доставя на Русия смъртоносни оръжия за войната в Украйна - макар че според американски военни служители на Китай се пада лъвският пай от компонентите с двойна употреба, с военно и гражданско приложение, които се внасят от руската отбранителна промишленост.

"Приоритетът на Китай са неговите интереси", казва Нейсун Махбуби, директор на проекта "Бъдещето на американско-китайските отношения" в Пенсилвания. "Преди всичко Китай много добре осъзнава геополитическото си съревнование със Съединените щати, така че всичко, което прави по отношение на други държави, има смисъл само през призмата на позиционирането му спрямо Съединените щати. Всичко останало е второстепенно - и ако бях на мястото на някоя от тези държави, не бих се чувствал твърде комфортно от предполагаемата китайска подкрепа", каза Махбуби.

Китайските официални лица са доволни от това как оръжията, които Пекин доставя на Пакистан, се справят със западното оборудване по време на кратката война с Индия през май: Пакистанските сили успяха да свалят поне един от индийските изтребители Rafale, произведени във Франция. Този успех контрастира с неуспеха на иранската ПВО, произведена в Русия, да попречи на израелските и американските бомбардировки над Иран - сравнение, което не останало незабелязано от иранците. Въпреки че Техеран пожертва отношенията си с Европа, за да достави на Москва дронове "Шахед" и други оръжия за използване в Украйна, иранският режим никога не получи в замяна руско военно оборудване от най-висок клас.

"Съществува огромно разочарование от Русия. Войната напомни както на политическия елит, така и на широката общественост в Иран колко самотна е страната", казва Али Ваез, директор на проекта "Иран" в Международната кризисна група. "И някои сега твърдят, че Иран трябва почти официално да се превърне във васална държава на Китай, защото няма друга възможност."

От четирите страни в CRINK само Русия и Северна Корея имат двустранен военен договор за взаимна отбрана, сключен миналата година. "Отношенията с Русия в момента са най-важни за севернокорейската страна, поради което те винаги се стремят да си сътрудничат първо с Русия", казва Хи Кьонг Чанг, експерт в Института за източноазиатски изследвания към университета Дуисбург-Есен в Германия. "От гледна точка на Северна Корея Китай не е толкова надежден военен партньор, колкото Русия", допълва той.

Сега Москва разглежда ядрените оръжия на Пхенян като предимство в глобалната конфронтация със Запада. Изпращането на войски във войната срещу Украйна - нещо, което другите формални съюзници на Москва, включително Беларус, не направиха - позволи на Северна Корея да излезе от икономическата и дипломатическата си изолация.

Но няма гаранция, че Русия ще отвърне на удара, като подкрепи Северна Корея във война с Южна Корея, казва Александър Баунов, сътрудник в Центъра за Русия и Евразия "Карнеги". "Путин с удоволствие сключи военно споразумение със Северна Корея едва след като стана ясно, че никой няма да я нападне, защото тя вече притежава ядрени оръжия. Той го направи само за да помоли севернокорейците за помощ. Много ми е трудно да си представя, че ще им върне услугата", казва Баунов.

Що се отнася до съюзниците на Америка, те също вече не са сигурни, че могат да разчитат на военна подкрепа от администрацията на Тръмп, която разгърна търговска война срещу европейските и азиатските си приятели, докато се опитва да се сближи с Русия на Путин. "Говоренето за оста на автокрациите като концепция има смисъл само ако приемете, че Европа и САЩ все още са на една и съща страна, подкрепяща и вярваща в либералната демокрация, което, учтиво казано, далеч не е сигурно", казва Натали Точи, директор на Италианския институт по международни отношения.

Тези трансатлантически разногласия, както и новото охлаждане в отношенията на Вашингтон с Япония и Южна Корея, със сигурност са фактор в геостратегическите изчисления на Пекин - и може би окуражават амбициите му. "Западният алианс е основно военен инструмент за политически цели", казва пенсионираният полковник Джоу Бо, бивш директор на Центъра за сътрудничество в областта на сигурността в китайското министерство на отбраната, който сега е старши научен сътрудник в университета Цинхуа. "Но ако самата западна либерална демокрация е в упадък, тогава няма надежда, че този вид военен съюз ще продължи да се развива и укрепва".