Унгарската десница размаза популизма на социалиситите. На провелите се преди два дни местни избори партията ФИДЕС - Унгарски демократически съюз на премиера Виктор Орбан, печели изборите във всичките 19 административни области на страната. Особено силно бе следизборното обръщение на Орбан: "Тази победа приключва смяната на системата, започната през 1990 година с падането на комунизма, тогава решихме как не искаме да живеем, днес решихме как искаме да живеем".

Орбан е само на 47 години. Роден е в религиозно семейство на калвинисти-протестанти. Минал е през цялата партийна йерархия, докато стигне върха.
Самата партия ФИДЕС, пък беше създадена през 1988г. като младежка некомунистическа организация, близка до Съюза на свободните демократи.

Ето и анализа по темата на бившия син депутат Руслан Семерджиев “Къде е основната разлика между нашата десница и унгарската? Нашите чакат властта "да падне" в ръцете им - унгарците работят и правят политика, когато са в опозиция.
Нашите се чудят как да се хванат "за гушите" - унгарците търсят и признават грешките си без да превръщат това в междуличностни конфликти Разговарял съм с много от тях - невероятно разумни хора. И ето резултатът - измъчен, преминал през много загубено време, много работа - но все пак оптимистичен. Унгарците ще успеят - бъдете сигурни!”

Изводите за обезверената българска десница се налагат от само себе си. Младите и вярващите са бъдещето на България. Всъщност още със създаването си СДС донесе младежкия дух в българската политика. После… остаря прекалено бързо. Толкова бързо, че не успя да помъдрее. И си носи последиците до ден днешен.

По въпроса за вярата на Първия… години наред никой не питаше. Между управлението на Филип Димитров и това на Мартин Димитров по върховете на СДС се изредиха един куп атеисти (и атеистки). Не може да си лидер на дясна, народна или хриситяндемократическа партия и да си безбожник, прекарал половината си живот в преподаване на политикономия.
Просто не може.

Когато духовната опора липсва, нищо не може да спре милиционерските интриги. Примерът с най-новата история на Варна е особено поучителен. Имаше едно време един мъдър човек – бай Цвятко (бащата на актьора Стоян Алексиев). Като си помня как намазани седесари в община Варна и в централата на СДС (в това число Христо Кирчев и Добрин Митев) му се присмиваха на вярата и на куража да отстоява православните ценности... Събитията, които последваха, говорят сами за себе си. Да бяхме слушали бай Цвятко вместо тези двамата... По-добре да замълчим.
Антон Луков