Украйна, Газа и възходът на геополитиката на идентичността

Избрано 31.03.2024 12:37 Снимка: ДНЕС+

Украйна, Газа и възходът на геополитиката на идентичността

Погледите на света са устремени към едни конфликти, но други остават сякаш незабелязани

В началото на конфликта в Газа видеоклип на Джон Кърби в TikTok стана вирусен. В първите кадри говорителят на Белия дом е сдържан, докато описва цивилните жертви в Газа като част от "бруталната, грозна" реалност на войната. Във втората част той се задъхва, докато описва ужаса си от смъртта на цивилни в Украйна.

За критиците на администрацията на Байдън това видео обобщава двойните стандарти на Америка. Но целият дебат за паралелното отношение към Украйна и Газа буди по-широк въпрос за избирателното състрадание. Трагедиите в Украйна, Газа и Израел получават много повече внимание от войните и хуманитарните бедствия в други части на света.

Заплахата от глад в Газа в момента е в заглавията на световните вестници всеки ден. Но миналата седмица ООН предупреди, че "Судан скоро ще се превърне в най-тежката гладна криза в света", като 18 млн. души са изправени пред остра продоволствена несигурност. Организацията изтъкна продължаващия конфликт, който включва "масови гробове, групови изнасилвания, шокиращо безразборни нападения в гъсто населени райони" и повече от 6,5 млн. разселени лица. В докладите от бежанските лагери в Дарфур се описва, че деца умират от недохранване на всеки два часа.

Подобно на Газа, Судан граничи с Египет. Конфликтът в Судан и предупреждението от миналата седмица обаче до голяма степен са пренебрегнати от широкия свят. Апелът на ООН за 2,7 млрд. долара хуманитарна помощ за Судан, който беше отправен миналия месец, досега е събрал 131 млн. долара.

Усилията за освобождаване на израелските заложници, държани в Газа, се превърнаха в централна тема на международната дипломация. Миналата седмица ръководителят на ЦРУ Бил Бърнс се включи пряко. За разлика от това, отвличането на 287 деца в Нигерия - много от тях бяха милостиво освободени през уикенда - получи много малко международно внимание.

Ако се върнем малко по-назад, ще видим, че светът е способен да игнорира масовите убийства и страдания, особено в Африка. Войната между Етиопия и Тиграйския народен фронт за освобождение, започнала през ноември 2020 г., отне живота на около 600 000 души, казва Олусегун Обасанджо, бившия нигерийски президент, който помогна за договарянето на мирния договор. Повече от половината от жертвите са цивилни граждани, много от които са починали от глад.

Лозунгът "Животът на чернокожите има значение", който започна в САЩ, намираше отзвук в световен мащаб през 2020 г. Но широкият свят - включително Африканският съюз - сякаш едва регистрира загубата на стотици хиляди черни животи във войната между Етиопия и Тиграй.

Кое е онова, което кара някои трагедии и конфликти да привличат вниманието на света, а други да преминават почти незабелязано?

Отговорът изглежда е нещо, което може да се нарече геополитика на идентичността. Много по-вероятно е даден конфликт да предизвика международна загриженост и възмущение, ако голям брой хора се идентифицират с тези, които се бият или страдат. Европейците гледат бягащите украинци и си представят бомбардираните си градове. Много мюсюлмани и евреи се идентифицират с враждуващите страни в Газа.

Предполагам, че ако във войната между Етиопия и Тигра бели избиваха чернокожи - или обратното - това щеше да предизвика глобален скандал. Без този елемент на расов или групов антагонизъм обаче страничните хора са били много по-малко склонни да се идентифицират с едната или другата страна.

Когато масовите зверства се разделят на отделни истории, емоционалното и политическото въздействие е много по-силно. Световната аудитория познава лицата и имената на израелските малчугани, които бяха отвлечени на 7 октомври и чиято съдба е неизвестна, както и на палестинските деца и семейства, които бяха убити при израелската офанзива в Газа. Милиони ще видят наградения с "Оскар" филм "20 дни в Мариупол" за бруталното руско нападение над украинския град.

Филмите и журналистиката, които разказват истории за индивидуални страдания, могат да се сторят почти твърде болезнени за гледане. Но имената и съдбите на убитите или умрелите от глад деца от Тиграй или Судан никога няма да получат същото внимание, така че никога няма да предизвикат същия вид глобална реакция.

Липсата на внимание към трагедиите в места като Тиграй или Судан се дължи на кръговрат. Международните новинарски организации забелязват, че аудиторията им не е ангажирана с тези истории, които също така са скъпи и опасни за отразяване. Затова те не документират събитията с подробности, които биха могли да предизвикат международна загриженост.

Поддръжниците на палестинската кауза понякога казват, че причината, поради която реагират толкова страстно за Газа, но не протестират за Судан или Хаити, е, че западната политика е пряко замесена в събитията там. САЩ доставят оръжия на Израел, но не и на двете страни в Судан.

Този аргумент е силен, но не и убедителен. Най-големият купувач на американско и британско оръжие традиционно е Саудитска Арабия. Саудитците използват тези оръжия в конфликта в Йемен, който според ООН до края на 2021 г. е отнел живота на 377 000 души. Подобно на израелците, саудитците бяха обвинени в безразборни бомбардировки и в предизвикване на глад. Но на Запад нямаше голям обществен протест по този въпрос.

Въпросът, който предизвика истинска криза в отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, беше убийството на един-единствен виден журналист - Джамал Хашоги. Неговата ужасяваща история беше в състояние да раздвижи емоциите и да промени международната политика - за разлика от смъртта на хиляди други жертви, които бяха обречени да останат анонимни.

Световната политика сякаш все още живее с прословутата фраза, често приписвана на Сталин: "Една смърт е трагедия, смъртта на милион души е статистика".

Гидеон Рахман, Файненшъл Таймс

Превод: Dir.bg

CHF CHF 1 2.01778
GBP GBP 1 2.2902
RON RON 10 3.93068
TRY TRY 100 5.65181
USD USD 1 1.83853