Втората среща на украинската и руската делегация в Истанбул в последно време бе още по-малко очаквана от първата. Тогава медиите все пак прогнозираха, че първата среща между двете страни от 2022 г. насам може да окаже сериозно влияние върху ситуацията. Това пише РБК-Украйна в обширен анализ на преговорите от 2 юни.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.

Този път обаче бе ясно, че няма да има сериозен напредък в мирното уреждане. Въпреки че именно на срещата Киев и Москва трябваше да обменят вижданията си за това как то може да бъде постигнато.

Но, както прогнозираше украинската медия, меморандумите между Украйна и Русия показаха фундаментална разлика в подходите им: първата иска прекратяване на огъня, а втората - продължаване на войната. А Русия не е съгласна на нищо по-малко от капитулацията на Украйна.

Един абсурден меморандум

Разбира се, преди шест месеца или година бе трудно да си представим украинска и руска делегация да седят в една и съща стая, дори и да са разделени от посредник (Турция). В това отношение желанието на Доналд Тръмп да "сложи край на войната, която никога не трябваше да започва", дава известни резултати.

Най-малкото, както Украйна, така и Русия трябва да покажат готовност да се срещнат и да обсъдят нещо по принцип. Дори и самият край на войната да не е по-близо след последните две срещи в Истанбул.

Но тази стара и нова платформа изглежда е в състояние да изпълнява хуманитарна функция. Миналия път страните успяха да се договорят за широкомащабен обмен "1000 за 1000", а този път става дума за обмен на млади и тежко болни войници, тела на загинали и т.н. И този резултат определено е важен, така че пътуванията до Истанбул могат да бъдат оправдани поне с това.

В навечерието на преговорите руснаците организираха изтичане на информация в медиите за точките от техния "меморандум за мир". По-специално, не бе споменато най-безумното искане - Украйна доброволно да изтегли войските си от територията на Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област.

Може да се предположи, че този път Кремъл е решил да играе по-хитра игра и да включи в меморандума си онези точки, които поне не предизвикват отхвърляне от страна на сегашната американска администрация. Например фактът, че членството на Украйна в НАТО в момента е извън дневния ред. Или че западната помощ за Украйна ще бъде спряна/ограничена. Или някои вътрешнополитически, културни и хуманитарни въпроси като език, паметници, църкви и т.н., чиято същност би била изключително трудна за обяснение на американците.

В този случай за Украйна би било доста трудно да лавира между своите червени линии и необходимостта да продължи да демонстрира на Тръмп "желанието си да сложи край на войната".

Русия обаче не прибягна до подобни трикове и избра традиционния подход "head-on" (с главата напред). Документът от три страници, публикуван от руските медии, е изпълнен с всички обичайни искания на Москва: от изтегляне на войските до "денацификация", от украински неутралитет до ограничаване на числеността на Въоръжените сили на Украйна. С този подход дори прекратяването на огъня, да не говорим за устойчив мир, изглежда напълно недостижимо.

Кремъл действа в съответствие със старите съветски дипломатически предписания: да не се "отстъпва от позиции" и винаги да се изисква максималното възможно. Успехът на украинската операция "Паяжина" непосредствено преди преговорите вероятно е още един, макар и не ключов, фактор за безкомпромисното отношение на Русия.

Безизходица в преговорите

По-рано американската страна бе поискала от руснаците да подготвят адекватен документ, който да може да бъде сравнително лесно и реално изпълнен. И руснаците дори обещаха да го направят - но донесоха в Истанбул меморандум, който няма нищо общо нито с адекватността, нито с реализма.

Според един от източниците на РБК-Украйна от украинска страна "те просто смело показват на всички среден пръст". И, вероятно, те тестват границите на това, което е приемливо за американците.

Струва си да се отбележи, че в миналото те като цяло успяваха да го направят - въпреки многобройните подигравки към Тръмп и неговите "мирни инициативи", той все още не е излязъл извън рамките на словесните заплахи срещу Москва.

Този път очевидно всичко ще зависи от това как съветниците на Тръмп ще интерпретират случилото се в Истанбул - самият президент на САЩ със сигурност няма да се запознае с документите, написани от Украйна и Русия (дори ако разузнавателните брифинги бъдат преведени във видеоформат за негово улеснение).

Напоследък, разбира се, имаше редица доста оптимистични сигнали за Украйна. Самият Тръмп започна да изразява по-гласовито недоволството си от руснаците и се наблюдава забележимо активизиране на дейността около антируските санкции. Съавторът на законопроекта за санкциите, сенатор Линдзи Греъм, който е доста близък до Тръмп и е известен с изключителната си политическа проницателност, неочаквано пристигна в Киев.

Налице е готово решение за принуждаване на Русия към мир, подкрепено от огромното мнозинство сенатори и от двете партии - въпросът е само самият Тръмп да го махне.

Очевидно е, че САЩ все още ще се опитват да настояват за дипломатически методи. Въпреки че все още не е ясно по какъв начин може да се развие дипломатическият процес. Зеленски вече публично призна, че е малко вероятно да бъде постигнато дори прекратяване на огъня, да не говорим за устойчив мир, преди да се проведе среща на ниво лидери на Украйна-Русия-Съединените щати и Турция като посредник.

От друга страна, според основите на дипломацията лидерите провеждат среща, когато всички основни въпроси са решени на ниво техни екипи. А в Истанбул няма политическо решение.

От една страна, няма да е възможно да се имитира мирният процес в Истанбул до безкрай. Тръмп многократно е заявявал различни крайни срокове и нежеланието си да се занимава с руско-украинската война в продължение на години.

От друга страна, световният опит, включително конфликтите от 20 в., показва, че преговорите с участието на посредници могат да продължат с години, а военните действия да продължат паралелно. И това продължава, докато ситуацията на бойното поле не се промени радикално или докато едната (или и двете) страни в конфронтацията не осъзнаят, че продължаването на войната носи повече разходи, отколкото ползи.

В случая с руско-украинската война на сегашния ѝ етап това означава, че две неща могат да разклатят статуквото. Първото е, че руснаците ще постигнат голям успех по време на лятната офанзива (което е изключително малко вероятно). Вторият, много по-реалистичен сценарий е, че след санкциите на САЩ и без това затруднената руска икономика ще започне да се задъхва и дори Кремъл ще осъзнае, че завладяването на цяла Украйна е невъзможно при тези условия и е необходима поне пауза.

Дали Тръмп ще премине към ескалация на санкциите, или ще изпълни дългогодишното си обещание да се оттегли от процеса, е основният въпрос през следващите дни и седмици.