Британската преса публикува страшна статистика за саморазправата над жени, убивани от техните роднини с мотива „изчистване на семейната чест“. За една година привържениците на тази дива форма на патриархата погубват 20 000 жени.

Експертите бият тревога, защото, въпреки условията на глобализация, „убийствата на честта“ не само не намаляват, а се разпространяват даже и в Европа. Освен това те се извършват не само в мюсюлмански, но и в християнски общности.

Много женски организации от Близкия Изток и Югозападна Азия подозират, че „убийствата на честта“ са най-малко четири пъти повече, отколкото гласят данните на ООН. Според най-новите статистики на международната организация, в годината се извършват около пет хиляди такива престъпления. Болшинството от жертвите са млади жени, девойки и дори подрастващи.

Журналисти от британския „Индипендънт“ провеждат десетмесечно разследване в Йордания, Пакистан, Египет, ивицата Газа и Западния бряг на Йордан. Те се натъкват на ужасяващи подробности, касаещи една от последните теми табу в света – убийствата на честта.

„Проблемът не се ограничава само на територията на Близкия Изток: заразата бързо се разпространява“ - отбелязва журналистът Робърт Фиск.

Създава се впечатление, че повечето от престъпленията се извършват от иракски кюрди, палестинци в Йордания, Пакистан и Турция. Но, възможно е свободата на пресата в тези страни да създава лъжлива картина в сравнение със страни, където убийствата в името на честта са защитени от завеса на мълчание. Например, властите в Египет открито заявяват, че на тяхна територия не се случват никакви „убийства на честта“. Подобни изявления правят и други страни от Персийския залив и източното Средиземноморие.

Убийствата в името на „честта“ отдавна са прекратени във Великобритания, Белгия, Русия, Канада и много други държави. Правоохранителните органи и съдилища в много страни от Близкия Изток се явяват съучастници, съкращавайки или отменяйки срока на присъдата на осъдените за убийството на свои жени-роднини. Убийствата често биват класифицирани като самоубийства, за да се избегне привличането под съдебна отговорност.

От съображения за чест се убиват даже и мъже. Макар убийствата за чест да се считат за запазена марка на мюсюлманските традиции, към тези престъпления прибягват и някои християнски и идуистки общности.

„Това е трагедия и престъпление срещу човечеството“ – смята Робърт Фиск. – „Подробностите за убийствата – в името на „честта на семейството“ на жените им режат главите, горят ги живи, пребиват ги с камъни, режат ги, пускат им електрошокове, душат ги и ги погребват живи – са в еднаква степен срамни и варварски“.

В Йордания и Египет са известни случаи, когато мъже са изнасилвали собствените си дъщери, а когато забременеели момичетата бивали убивани, заради честта на семейството. Бащата и дядото на 16-годишната туркиня Медине Мехми я заравят в земята жива, защото имала връзка с един юноша. Тринадесетгодишната Айша Ибрахим Духулов от Сомалия, през 2008г. бе зарита до шията пред очите на хилядна тълпа. Петдесет мъже я замеряли с камъни за прелюбодеяние. „След 10 минути я изровиха, установиха че е още жива, и я върнаха в ямата, за да я доубият с камъни“ – пише едно британско издание. Цялото престъпление на Айша се състояло в това, че момичето станало жертва на групово изнасилване от трима мъже.

В Пакистан, близо до Дахарки, в един напоителен канал бе открито тялото на жена, която била убита от роднините си заради „честта на семейството“ в момента, в който раждала второто си дете. Преди да я посекат с брадва, те й отрязали ушите и устните. Върху дрехите й лежал трупът на първото й дете, а тялото на новороденото все още било в матката й, макар главата му да се подавала навън. Мюсюлманските свещенослужители отказали да извършат погребален обред над „прокълнатата жена и нейните незаконни деца“.

Възмутително е, че за престъпленията „против честта“ за наказание често се използва и изнасилването. В селцето Мирвала в Пенджаб, през 2002г. племенният съд постановил, че разхождайки се с една 30-годишна жена от рода мастой, едно 11-годишно момче от рода гуджар е обезчестило нейното племе. Следователно, неговата 18-годишна сестра трябвало да бъде подложена на групово изнасилване. След това момичето било заставено да мине през селото чисто голо.

За престъпления против честта се използва и киселина, както постъпил през 2001г. Билал Хар от Карачи, когато съпругата му го напуснала и се върнала в дома на майка си в „квартала с червените фенери“.

Според офиицално регистрираните убийства „заради чест“ на второ място, след Пакистан, застава Турция. По оценка на женските организации, най-малко 200 момичета и жени се убиват там ежегодно на това основание, макар други експерти да считат тези данни за силно снижени. Седемнадесетгодишната Дерия, която се влюбва в свой съученик, получавала от чичо си и братята си смс-и, приканващи я да се самоубие, за да не позори семейството. Тя на няколко пъти се опитала неуспешно да сложи край на живота си, а после се укрила в убежище за жени, подлагани на насилие.

Мурат Кара от град Диарбекир, през 2007г. признава, че преди 13 години е убил собствената си сестра, която избягала с любовника си, по заповед на майка му и чичовците му. Преди убийството съседите отказвали да разговарят с него, а имамът му казвал, че ако не убие сестра си, значи се противи на волята на Аллах. Убийства на жени „заради честта“ се случват в Турция не само сред кюрдите. През 2001г. съдът в Истанбул намалява присъдата на трима братя от доживотен затвор на 4-12 години. Те били хвърлили сестра си от един мост, обвинявайки я в проституция. Съдът решил, че поведението на самата жертва е провокирало убийството.

Според „Doaa Network Against Violence“, от 1991 до 2007г. само в три кюрдски провинции в Ирак, заради „чест“ са убити 12,5 хиляди жени. Роднините на много от тях им заповядвали да приключат със себе си, обливайки се с нагорещено олио. Но в Ирак не само кюрдите извършват подобни престъпления. В Тикрит една млада жена, която лежала в местния затвор, съобщила на брат си че е била изнасилена от пазачите и е забременяла. Братът й дошъл на свиждане и я застрелял, за да запази „честта на семейството“. В Басра, данните на полицията от 2008г. показват, че за носене на дрехи, несъответстващи на мюсюлманските традиции, са убивани по 15 жени на месец. Деветнадесетгодишната Шабво Али Рауф била разстреляна от роднините си, които намерили в мобилния й телефон някакъв непознат номер.

В Йордания, според данни на женските организации, сред християнското малцинство (над 5 милиона души), се извършват повече убийства „заради чест“, отколкото сред мюсюлманите. Това се случва най-често, когато християнски момичета искат да се омъжат за мюсюлманин. През 2005г. трима йорданци убиват 22-годишната си снаха, защото открили че си има любовник. Самият любовник не бил докоснат с пръст.

Правозащитната организация „Human Rights Watch“ отдавна осъжда полицейската и съдебна система в Палестинската автономия за това, че не успява да защити жените от ивицата Газа и Западния бряг от „убийствата на честта“. През 2005г. един брат удушава 17-годишната си сестра, защото момичето забременяло от родния им баща. Девойката се била оплакала по-рано в полицията, но властите дори не си направили трудът да разпитат бащата.

„Убийства на честта“ се случват и в либерален Ливан. Обществените организации в Сирия настояват да се утежнят наказанията за убийства на жени, но засега сроковете на присъдите за роднини, които убиват жени заради извънбрачен секс, са увеличени едва с две години.

В Иран и Афганистан „убийствата на честта“ често се случват заради междуплеменни раздори. В Индия са известни случаи, когато младоженци са убивани от роднините си, тъй като невестата принадлежи към по-ниска каста и един такъв брак би опозорил и двете семейства.

„Престъпления на честта“ се извършват и в добрата стара Англия: например пакистанецът Мохамед Риаз изгаря живи съпругата и четирите си деца, заради западните им привички и след това се самозапалва.

Напоследък много нашумя случаят с 42-годишната иранка Сакине Аштани, която очаква да бъде убита с камъни заради изневяра. Присъдата на Аштани била обявена официално от съда през 2006 година, след дългото измъчване на жената. Според запознати, решението на съда е било взето без ясни доказателства за вината й.

Нейният случай не е единичен в Иран. През 2008г. излиза филмът „Убийството на Сорая М“ (Stoning of Soraya M.), създаден по книгата на френско-иранския журналист Фридурин Сахебжам „La Femme Lapidee“, която е написана по истински случай. Сцената, в която Сорая е убита с камъни, е един от най-покъртителните моменти в историята на киното. /kriminalnidosieta.com