Цветан Тотомиров, Бивш началник на ГЩ на БА (02 .09. 1994 г. - 11.05. 1997 г.), Фейсбук

Трябва и да сме готови и да посрещнем „неизбежните изненади“!
Войната в Иран и разполагането на самолети-цистерни на летище „Безмер“, съгласно поетите задължения към САЩ, е тема, която от известно време вълнува нашето общество.

И тази тема не е нова – по-рано самолетите-цистерни бяха на летище „Васил Левски“, но „за участие в учение“, а сега вече са с истинското си предназначение – за зареждане на бойните самолети, нанасящи удари по обекти в Иран.

Правителството, службите за сигурност и други представители на властта заявиха, че няма пряка заплаха за сигурността на страната. Нещо повече, че ние сме за мир и за запазване на добрите отношение с Иран и т.н., но Иран са на друго мнение и изпратиха дипломатически ноти.

Жителите от региона около летището „Безмер“ се вълнуват, изказват своето недоволство, като организират протести и изразяват опасения за сигурността на семействата си. И донякъде имат право и основание след като наблюдават това, което се случва там, където се водят войни.

Затова е настъпило времето, правоимащите да помислят и за „неизбежните изненади“.

Доколкото те са неизбежни, ще зависи от движещите сили, които ще организират и ги приведат в изпълнение. Тези изненади могат да се очакват както сега, така и в близко бъдеще, за което трябва да сме подготвени.

Когато „неизбежната изненада“ се изправи пред нас, са възможни две различни естествени реакции, които могат да доведат до лошо взимане на решения.

Първата реакция е отрицанието – отказ да се повярва, че съществува такава изненада или че вероятността за нейното проявление не е реална. Втората реакция към дадената изненада е появяване на различни действия за паническа отбрана.

Не трябва никога да забравяме, че Иран е държава с голям военен потенциал, разполагаща с огромен арсенал от ракети – от кратък до среден обсег и дори хиперзвукова балистична ракета с обсег до 3000км, достигащи до територията на нашата страна. Дронове с различна далекобойност и предназначения, мрежа от групи за хибридни заплахи, терористични актове, саботажи, кибер атаки и т.н. Как ще бъдат използвани тези сили е въпрос на творчество и изненади - някои от който бяха загатнати във войната, която сега се води между Русия и Украйна, а други може би тепърва престоят да се появят!

Готови ли сме ние за всичко това?

Въпрос, който ако ми беше зададен преди 30 – 40 год. щях с чиста съвест да отговоря положително с два пъти „да“. Познавах хората от този регион. Те бяха много честни, трудолюбиви и отговорни. С тях съм участвал в много мобилизационни сборове и учения. Те бяха добре подготвени, бяха истински войници, способни да реагират на всякакви изненади и като мъже да съумеят да предпазят семействата си. В тези райони Гражданска защита беше изградила добра система за управление и стабилна поддръжка на защитените съоръжения. Провеждаха се и различни учения с месната администрация.

Понастоящем гражданската защита потъна някъде дълбоко в системата на Министерството на вътрешните работи. Дали е запазила свойте задължения и отговорности не знам, но никакви мероприятия не съм чувал да са провеждани, а защитните съоръжения в този район са вече преминали в графата на „отпадналата необходимост“.

Поради отпадането на наборната военна служба, мъжете до 45 – 50 години нямат никаква военна подготовка, а това означава и никаква готовност за определени реакции. С тях не са провеждани никакви сборове или някакви тренировки.

Затова отговорно мога да твърдя, че ръководните органи в държавата трябва да помислят и планират някаква подготовка. Настъпил е моментът и структурите на гражданска защита да излязат „на терен“.

Не бих искал да не спомена и за тероризма, защото той продължава да съществува в най-различни форми и е най-непредсказуемата сила в света. И ако някой има надежда за живот в безопасност от терористични атаки в бъдеще трябва да го забрави, поне засега! Нека за миг си припомним за терористичните атаки на 11 септември 2001 гад., когато една малка група от определени индивиди, готови да умрат за каузата нанесоха огромни щети на големи и сложни системи. Най-добрият отговор на тероризма е да се игнонира, но за това са необходими огромни усилия и лишения не само на службите, но и за всички нас гражданите.

Министъра на отбраната г-н Димитър Стоянов обяви предприетите мерки за охрана на българското въздушно пространство и на авиобаза Безмер. Трудно ми е да прогнозирам колко са ефективни, това най-добре могат да го кажат специалистите от ПВО.

Но ако анализираме действията на системите на ПВО във войната с Русия и Украйна (въпреки че са най-съвременните), продължава да се робува на старата максима: „ ПВО прикрива, но не предпазва“. Да, основните усилия на ПВО ще се съсредоточат върху вероятната „мишена“ летище Безмер, но това не означава, че изкуствения интелект няма да разпознае и други цели.

Затова сега нека се запитаме – знае ли всеки български гражданин, къде се намира защитното съоръжение, което ще ползва и при подаден сигнал от оповестителната система (вой на сирената), къде трябва да отиде? Знае ли какво да прави когато е вкъщи, на работното място, на улицата, на полето и т.н. при този сигнал?! Знаят ли децата като чуят сирената какво да правят?! Все въпроси, на които трябва да си отговорим сами и то сега! Всеки един от нас, трябва да бъде подготвен – реалната опасност винаги съществува. Може да е стихийно бедствие – наводнение, пожар, земетресение и др., може да е военно нападение или терористичен акт. Само подготвения човек запазва самообладание и не изпада в паника.

Знам, че само с подготовка няма да сме състояние да предотвратим дадена опасност, но със сигурност ще се увеличи способността на хората да реагират адекватно и да се намалят щетите.

Големия риск на нашето време е да не бъдем изпреварени от „неизбежните изненади“.

Възможностите да се открият още в зародиш, преди настъпването на събитието, зависи до голяма степен от способностите на службите за сигурност, от дипломатите ни пръснати по света и от политиците.
На мен ми е трудно да класифицирам какво представлява това, да не мислиш, как да съхраниш живота на собственото население!

Но ако „ще мислим, като му дойде времето“, ще е много късно!