От Фейсбук профила на Лъчезар Богданов

От няколко месеца не може да обясняваме инфлацията на потребителските стоки и услуги с поскъпване на енергията и суровините. Ако някой твърди, че вдига цените, “защото токът нали много поскъпна и ...”, покажете му графиката.

Средната цена на електроенергията през първите две седмици на май вече е на нивата от юли 2021 г. (т.е. преди близо две години). Отделно заради все по-щедрите компенсации, гласувани в няколко парламента, действителната цена беше най-висока през ноември - декември 2021 г., от юли 2022 г. спадна на 250 лева, а от януари 2023 г. – на 200 лева. За да стигнем до април 2023 г., когато цената спадна до 193 лева, а в първата половина на май – до 187 лева. И това при необичайно студено време в последните седмици и спрян блок на АЕЦ “Козлодуй”.

Същото наблюдаваме на пазарите на почти всички важни енергоресурси и суровини:

- Течните горива в началото на май поевтиняха до нивата от януари 2022 г.

- Цените на пшеницата се върнаха на нивата от септември 2021 г.

- За слънчогледа и олиото много се изписа – цените са сходни с тези от октомври 2020 г.

- Природният газ за българския пазар поевтинява до нивата от септември 2021 г.

- Цените на фуражната царевица се върнаха на нивата от октомври 2021 г.

- Цените на торовете се върнаха на стойностите от март 2021 г.

- Цените на базовите метали са средно на нивата от пролетта на 2021 г.

Накратко: първоначалният двигател на инфлацията безспорно беше рязкото поскъпване на енергоносителите и останалите ключови суровини, но последната половин годината те значително поевтиняват. Трябва да търсим причините за упорито задържащите се високи цени на стоки и услуги другаде.

Впрочем сходни въпроси са обсъдени в един от фокусните анализи в пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия от тази седмица.