И докато едни радетелстват идеята за задължително здравно осигуряване българските граждани се питат: Как, като си безработен и нямаш никакъв, ама никакъв доход ще вземеш да внасяш здравните си вноски. Това означава, че ако работещият в едно домакинство е един, то той би следвало да покрива ежемесечните разходи, да плаща сметки за отопление и вода, и отделно да заплаща здравните осигуровки на безработните си близки. Това разбира се е най-добрият сценарии, защото ако тези доходи не стигат, за да покрият всичките разходи, то българските граждани се оказват принудени да взимат в заем или на кредит. В същото време министърът на здравеопазването Десислава Атанасова открито заяви през март, че хората, които не плащат здравни вноски трябва да бъдат лишени от някои административни услуги, например, да не им се издава лична карта. Според нея гражданите без здравни вноски трябва да бъдат накарани да плащат, чрез лишаване от други права.

А дали мнозинството здравно неосигурени в същност искат да изпълнят гражданските си задължения, но просто не са в състояние, защото мислят как да осигурят хляба на трапезата? Това е въпрос обаче, който си задават само обикновените хора. Другите считат, че ако не изпълняваш задълженията си, то си едва ли не престъпник. Закриват болници, свиват ги до отделения и хиляди се оказват принудени да пътуват, за да получат дадена здравна услуга. Може би това означава, че всички граждани имат равни права. Плащаш данъци, осигуряваш се и в същото време покриваш пътни разходи и нощувки в друго населено място, дори за да се изследваш. И без значение дали си „съвестен” гражданин и заплащаш дължимото в случай, че ти се наложи да се оперираш трябва да си подсигурен, тъй като здравните вноски не покриват например стойността на необходимите медицински материали. И в същност наистина достъпна ли се оказва здравната грижа за населението? Според социологическо изследване през последните три месеца 38% от населението на страната спестява от разходите си за здравни грижи. За да спестят хората намаляват закупуваните лекарства, прегледите при лекар, както и зъболекарските услуги, като най-често така постъпват гражданите над 50 години.

Сред сериозните проблеми в системата на здравеопазването е задлъжнялостта на болниците. Според специалисти един от основните фактори в това отношение са "сбърканите медицински стандарти", въведени от бившия здравен министър Стефан Константинов. За първи път, откакто беше променен здравно-осигурителният модел, се закриват болници, за първи път се закриха болници заради задлъжнялост, за първи път бяха запорирани сметки на болнични заведения, посочват запознати.

Едновременно с това от общинския бюджет на Варна на последната сесия на Общинския съвет бяха гласувани средства в размер на 150 000 лв за финансиране на Тубдиспансера, който е държавна функция. Това се наложи, тъй като средствата в лечебното заведение не достигаха, не бяха изплащани заплати и нямаше пари за дейност. Поне в последните години община Варна подпомага държавни функции с доста повече средства, отколкото получава като държавна субсидия. Като това се прави с цел жителите на града да не бъдат лишени от здравни, социални, културни и друг вид услуги.

И в крайна сметка има ли нещо по-важно от здравето на така или иначе едно застаряващо население?