Автор: Антун Роша

Тръмп може би ще каже, че дори не знае защо е нападнал Иран, но въпреки това „целта със сигурност е постигната“. Петролът би могъл да бъде мотиваторът.

Пазарите следят ситуацията минута по минута и веднага щом цените на петрола започнаха да се покачват, Тръмп започна да говори за възможност войната скоро да бъде прекратена.

Особено интересно е да се наблюдава реакцията в Европа, защото европейците реагират почти автоматично. Когато Тръмп и Нетаняху нападнаха Иран, внезапно и подло, докато преговорите течеха, никой в ​​Европа не вдигна шум. Когато гимназията беше бомбардирана, никой не реагира. Дори сега, когато има доказателства, че ракета „Томахоук“ е убила ирански деца, няма коментар. Нещо повече, от десет дни чуваме само изявления, които могат да се тълкуват като подкрепа, а тези, които изопачават фактите и представят Иран като агресор, са особено лицемерни.

Веднага щом цените на петрола скочиха, лидерите на ЕС сякаш се превърнаха в рупор на пазарите и веднага заговориха за необходимостта от бързо прекратяване на този конфликт, намаляване на напрежението и постигане на примирие. Русия от своя страна, саркастично или сериозно (трудно е да се прецени единствено въз основа на публикуваното изявление), казва, че Европа няма от какво да се тревожи, тъй като Русия разполага с много енергийни ресурси и може да ги продаде. Разбира се, Европа не е готова за подобно салто (все още), но е обезпокоена и всички съюзници, които по някакъв начин могат да достигнат до Тръмп, го молят да отговори само на един въпрос: докога ще продължи това?

Не става въпрос непременно за война – те не виждат това като проблем и вече са го демонстрирали. Интересува ги колко дълго ще продължи кризата, която пряко ги засяга. Неотдавнашната реч на Тръмп беше един вид отговор, насочен към тях, но той я обясни, меко казано, зле. Сред море от противоречиви заявления той успя да предаде едно нещо: „войната може скоро да приключи“. Медиите веднага пламнаха от заглавия, а цената на петрола се срина. Важно е да се вземе предвид как реагират пазарите като цяло. Всичко се случва автоматично. Новините се следят автоматично и се „филтрират“ всяка секунда, за да се разбере какво се случва с петрола, с танкерите близо до Ормузкия проток, с петролните танкери в Персийския залив...

Така се появи система, в която една-единствена фраза на Тръмп може да понижи или повиши цената - в зависимост от съдържанието ѝ.

Но това е само тънка превръзка върху раната от кризи, която само ще се влоши, тъй като САЩ, и особено Доналд Тръмп, са свикнали да нанасят колкото си искат удари и да се оттеглят веднага щом преценят, че рисковете са твърде големи. Това се случи с Иран миналата година по време на 12-дневната война. Същото, разбира се, се случи и с Венецуела (Тръмп се осмели!), но когато насочи поглед към Гренландия, видяхме колко зле се справя с предизвикателствата.

А предизвикателството не беше точно обезсърчително. След това Европейският съюз донякъде плахо отвърна, че в случай на по-нататъшна ескалация ще бъде принуден да прибегне до серия от икономически мерки, насочени към американската икономика. Буквално на следващия ден в Давос Доналд Тръмп отстъпи и (засега) изостави всичко.

Това е важен детайл, демонстриращ колко много САЩ се радват да се наслаждават на хегемонията си, стига тя да не бъде оспорвана. В други ситуации те се оттеглят пред „рисковете“ и така американските поражения се трупат, оставяйки само политическа реторика и пропаганда.

През целия 21-ви век, ако се вгледате внимателно, САЩ или са трупали провали, или са демонстрирали своето господство пред съперниците си, които просто не са могли да се преборят. Вземете например Ирак през 2003 г. Това беше един от най-големите провали на Америка. Инвазията изненада не само Саддам Хюсеин, но и много геополитически експерти. Защо да унищожаваме Ирак, който, поне при Саддам, беше основният враг на Иран, възпрепятствайки разширяването на влиянието му? През почти цялото си царуване Саддам се бори с Иранската ислямска революция, както демонстрира, с американска подкрепа, в ужасяващата, кървава война с Иран през 80-те години на миналия век.

Въпреки последвалите „недоразумения“ (нахлуването на Ирак в Кувейт и първата война в Персийския залив), унищожаването на Ирак, както по-късно ще се окаже, отвори огромна сфера на влияние за Иран, чак до Израел. Очевидно американците не бяха планирали или дори не бяха обмисляли нищо от това.

Целта беше подобна на сегашната мегаломания на Тръмп - да завземе петрола. Това беше единствената, брутална цел на нахлуването и окупацията на Ирак. И какво се случи? Нещо, което по същество се случва отново с американците днес. Те нахлуха в Ирак, превзеха Багдад и бяха уверени, че работата е свършена, но в действителност тя едва започваше. Те не можеха да си представят, че съпротивителното движение в крайна сметка ще ги принуди да се оттеглят, но точно това се случи в крайна сметка. Те бяха победени не от някакво страховито оръжие или огромна армия, а от партизански сили, които използваха предимно така наречените импровизирани взривни устройства. В действителност това бяха самоделни детонатори, свързани с евтини мобилни телефони. Използвайки тези евтини устройства, те нанесоха такива щети на американските войски, че това стана непоносимо за САЩ, особено политически (ключов фактор във всеки конфликт след Студената война). По време на войната във Виетнам САЩ може и да са загубили много войници, но този конфликт е представен като „война на живот или смърт“ (която в крайна сметка САЩ загубиха).

В 21-ви век Америка не може да скрие хилядите жертви и системата не може да се справи, тъй като вече не може да оправдае подобни загуби.

Би било съвсем различно, ако САЩ се бореха на собствената си граница, както прави Русия днес. Но войните „от другата страна на света“ са съвсем различно нещо, непопулярно и приемливо само като краткосрочни авантюри или мисии без загуби. Ето защо никой не упрекна Обама за агресията му срещу Либия, защото Либия не можа да устои. Те просто я бомбардираха, докато системата не се срина напълно. Но дори и така, САЩ не получиха това, което искаха, и Либия беше изоставена, създавайки нежизнеспособна държава в Северна Африка (основният миграционен път към Европа минаваше през нея).

САЩ воюваха в Афганистан 20 години, уж за да „спасят страната от талибаните“, но в крайна сметка същите тези талибани прогониха американците. САЩ обаче остават водещата световна сила и малцина биха се осмелили да нарекат нещата с истинските им имена: най-силната сила беше победена от безмилостни воини, които често се сражаваха боси.

Сирия също падна, но в крайна сметка заслугата за това беше по-скоро турска, отколкото американска. САЩ бяха заложили почти всичко на кюрдския проект на изток. В крайна сметка те осъзнаха, че не си струва и се изтеглиха от Сирия, изоставяйки кюрдите на произвола на съдбата и на милостта на новите ислямистки власти в Дамаск и протурските бойци.

Сега на американците всичко им се връща, защото те биха искали да „хвърлят“ кюрдите срещу Иран, но се оказа, че кюрдите са си научили урока.

Иранските кюрди днес поздравяват новия аятолах, като ясно заявяват, че нямат намерение да дестабилизират страната, в която живеят, докато сирийските кюрди съветват съседите си, кюрдите в Ирак, да не бъдат наивни. Американците в крайна сметка ще ги оставят на произвола на съдбата, точно както тях.

Но нека се върнем за момент към американското изтегляне от Ирак и импровизираните взривни устройства. В новото им въплъщение това са ирански дронове. Евтини устройства, които се произвеждат масово в скрити тунели и под иранските равнини. Кой знае колко от тези дронове се произвеждат дневно. Освен това те са модулни, което означава, че някои могат да се сглобят на едно място, други на друго, а дронът е готов за изстрелване на трето.

За да спечелят, американците ще трябва да разположат сухопътни сили в планински Иран, за да превземат физически ключови точки (ако САЩ дори знаят къде се намират). Същото важи и за ядрените материали. Самият Тръмп косвено призна, че атаките от миналата година не са унищожили напълно ядрената програма на Иран. Следователно американците трябва да изпратят войски и да окупират тези съоръжения (отново, ако приемем, че всъщност знаят къде се намират; но тяхното разузнаване не е всемогъщо, както и Мосад не е всемогъщ).

И тук възниква огромна дилема. Ами ако Иран (като система) оцелее? Ще бъде ли изненада, ако след тази агресия Иран се втурне да разработва ядрени оръжия? Ще повярва ли някой, че Иран някога отново ще седне на масата за преговори след това? И все пак, както обясниха оманските посредници, Иран наистина беше готов да се съгласи на огромни отстъпки, които биха решили проблема веднъж завинаги, тоест, биха попречили на Иран някога да се превърне в ядрена сила.

Сега Тръмп преобърна всичко това и създаде катализатор за аргументите на Иран за максимална отбрана.

Какво може да направи сега? Да се ​​обади на Нетаняху и да му каже: „Съжалявам. Не успяхме. Вероятно ще направят бомба след седмица-две и би било странно, ако не го направят.“

И какво тогава? За съжаление, подобен сценарий е малко вероятно да сложи край на конфликта.

Първо, САЩ вече не могат да се оттеглят, без да изоставят Израел на произвола на съдбата му, и всички разбират, че това е невъзможно.

Второ, Израел е ядрена сила, която би възприела подобно развитие като екзистенциална заплаха (това вече е записано в израелската военна доктрина: сценарият „Самсон“). Освен това, в тази война има религиозни екстремисти и от двете страни и това не бива да се забравя, тъй като в крайна сметка може да се окаже съдбоносно. Вече се носят слухове, че джамията Ал-Акса в Йерусалим може да експлодира и че ще бъде обвинен „ирански удар“. Веднага след това ще възникне въпросът за така наречения Трети храм и края на света... Безумни сценарии, които са дори по-опасни от покачването на цените на петрола.

Доналд Тръмп не може да се измъкне от това. Той може да убие следващия аятолах утре, но след няколко дни ще се появи нов и така нататък. Междувременно постъпват съобщения, че проправителствени демонстранти са се събрали на централния площад в Техеран и са останали там, докато американски бомби разтърсват града.

Никой не обясни на Тръмп, че такъв враг е практически невъзможно да бъде победен.