Все пак на Коледа Овчаров ще е весел. Подцених наглостта на управляващата блатна коалиция (играта 3:5:8 на народен език се нарича „блато”) – или по-точно алчността й. Червено-жълто-лилавите ще затворят 3 и 4 блок на Козлодуй, но ще почнат за строят 1 блок на Белене. И тъй като строежът ще трае дълго, взеха мерки да не им намалеят досегашните комисионни от продажбата на ток ( не че няма да си вземат своето и при строежа на Белене!).

С разрешението на правителството енергийният министър подписва меморандум за 25 години (?!) за снабдяването на България с руски природен газ и за транзита за трети страни. Овчаров твърди, че това ще увелчи цената на природния газ само с 10 процента, но повече вярвам на Ройтерс, който ги пресметна на 20 още от средата на следващата година. В края на мандата на БСП/ДПС/НДСВ тези 20 процента ще се удвоят. Повишаването ще стане чрез промяна на плащанията на количествата за вътрешния пазар и на таксата за транзитиране на доставките през българска територия.

Под пресметнато безразличния поглед на опозицията и неинформираното мълчание на обществото петата руска колона в България за втори път в рамките на два месеца (след споразумението за строежа на АЕЦ Белене с руснаците) ще предаде българския национален интерес. И за кой ли път ще й се размине.

Какъвто и да е размерът им - а той ще бъде обявен за фирмена тайна, сигурен съм в това!-„Газпром” предлага всъщност забранителни цени на горивото за България, за да сложи ръка над българските газопроводи. Москва винаги е искала да обвърже въпроса с цените с тези за експлоатацията и собствеността на газопроводите . Крайната й цел е въвеждането на нещо като газов борд и прекрояване на българското политическо пространство по руски образец. Със създаването на тройната коалиция миналата година тази цел почти бе постигната. Влизаме в Европа с Русия на шията!

Размахваното напоследък плашило за икономическата катастрофа, която ще последва, ако Русия намали доставките на газ за България, при положение че не приемем рекета й за увеличаване на таксите и цените, може да плаши само купените икономисти и политици. На България не й трябва нито толкова ток, нито толкова газ. Но на енергйната мафия воглаве с енергийния министър й трябват все повече комисионни. Кое ли чуждо разузнаване ще разкрие грандиозните кражби на Румен Светлото, след като австрийците ни отвориха очите за комбинациите на Вальо Топлото? И кога?

Надявам се – достатъчно скоро. Просто защото в качеството си на член на Европейския съюз България ще трябва да изпълнява задълженията си и по Европейската енергийна харта, които едва ли ще позволят на енергийната мафия толкова безнаказано да изпълнява всички заповеди на Русия. Друг е въпросът, че Европа също е в неблагоразумна степен обвързана с доставките на руски природен газ. Все пак нейната степен не е нашата степен. Да слезе до европейското ниво на енергийна зависимост от Русия за България ще бъде равносилно на Освобождение. Много по-истинско от Освобождението преди 130 години, което просто замени турците с руснаци…

Газовите ни отношения с Русия по същество са двадесетгодишно икономическо робство, по време на което България е дала много повече, отколкото е взела. Особено през последните десет години. По силата на Ямбургската спогодба от 1986 г. България е дала средства и строителни организации за 600 милиона преводни рубли; извършила е строителни работи, доставила е машини, оборудване и стоки за 462 милиона преводни рубли; доставила е тръби с голям диаметър за 172 милиона преводни рубли. Срещу това е получавала от 0,5 млрд. куб м газ през 1989 г. до 3,75 млрд. куб м газ от 1992 до 1998 годишно. Транзитната такса е плащана в натура: по 80 куб м за транзита на всеки 1000 куб м. Какво му безплатното на този газ, както Кремъл твърди?


След като Елцин чрез Луканов свали Виденов, защото не му продаде газопреносните съоръжения на територията на България, през 1997 г. Русия отказа да продължи спогодбата под предлог, че е подписана с бившия СССР и не отговаря на пазарните правила. Истинската цел бе да използва по-високите цени на газа като средство за икономически натиск при уреждане на транзита за балканските страни. И този натиск до голяма степен успя. От името на България през април 1998 Евгений Бакърджиев подписа неизгодно споразумение с „Газпром” само за да отстрани „Мултигруп” от схемата на доставките и дистрибуцията на газ. Договорът е до 2010 г., и според ниго България плаща транзитни такси през Румъния според предварително договорени количества газ , а не според действителните количества. “Газпром” се задължи да осигури стоков кредит от тръби и компресорни агрегати за разширяване на газопроводите ни, който ще бъде погасен за сметка на транзита на газ през българска територия. според сега действащата газова спогодба всички разходи за изграждане на транзитните газопроводи са за сметка на „Булгаргаз”. Дотогава бяха грижа на „Топенерджи” - единственият посредник при вноса на руски природен газ, създаден през 1995 като смесено дружество между „Булгаргаз” и „Газпром”. След подписа на Бакърджиев „Топенерджи” стана 100 процента собственост на „Газпром”.

Иван Костов обяви това за победа в т.нар „газова война с Русия”. Ако това беше победа, тя бе на помогналия му да дойде на власт Луканов, когото месеци преди това Илия Павлов бе уволнил от „Топенерджи”.

Понеже след седмица влизаме в Европейския съюз въпреки волята й, Русия не харесва и този договор, който би трябвало да действа до 2010 г. Иска повече пари. Румен Овчаров от името на България е готов да й ги даде, подписвайки с разрешението на правителството двадесет и петгодищен „меморандум”. Това договор ли е всъщност? Или безплатна и безконтролна концесия? Има ли изобщо правителството право да сключва такива договори без санкцията на парламента? А от Нова година – и без съгласуване с Брюксел? Защо опозицията не задава тези въпроси – не иска или не може? Купена ли е или некомпетентна? Или и двете?

През 1995 г. „болшевикът” Виденов създаде Законът за концесиите именно за да осуети или поне обезсмисли възможността “Газпром” да контролира и държи изключителните права върху 2200-те км български газопроводи. През 2006 г. „социаллибералът” Станишев без бой му ги харизва! И май се кани да стори нови поне за 600 милиона долара…

България може и трябва да се държи като равноправен партньор с „Газпром” освен защото това са единствено възможните бизнес-отношения в модерния свят, и защото не се нуждае от повече природен газ. Неговият дял в енергийния баланс на страната е 16 процента, като гориво го използват 180 предприятия и фирми. Те потребяват около 3 млрд. куб м годишно. Останалите до 16 млрд. куб м годишно, какъвто е максималният капацитет на газопреносната ни система сега, или до 18-те млрд. куб м годишно, както се предвиждаше този капацитет да се увеличи до 2010 г., са изцяло предназначени за износ за Турция и Гърция. Трябваше да изнасяме и за Сърбия и Македония, но строежът на отклоненията дотам още не е започнал, нито пък Русия е осигурила необходимото количество газ, което да ги направи рентабилни.

Балканският газов пазар по принцип е втори по значение за „Газпром” след западноевропейския. С помощта на България – пълноправен член на Европейския съюз, може да стане и първи. Особено ако се осъществи идеята на Рем Вяхирев, който през февруари 1996 г. обяви, че се създава балкански диспечерски център за газ в България. Идеята беше центърът, който е обслужвал СИВ и е бил в Прага, да се премести в София. Проектът не тръгна заради закриването на блокове от АЕЦ „Козлодуй”. Сега може да тръгне със строежа на блокове на АЕЦ „Белене”.

След това ще продължи с приватизацията на „Булгаргаз”. При посещението си в България през март 2003 г. Путин директно заяви, че Газпром е готов да инвестира 50 милиона долара в развитието на газопреносната ни мрежа, а руското правителство е готово да отпусне на „Газпром” 150 милиона долара кредит, за да участва в приватизацията на „Булгаргаз”. Даже си определи цената - 300 милиона долара за монопола,преносна мрежата, хранилището и контрактите, гарантирани от държавата.

Руският гражданин Станишев може и да я намали. Оковите в България винаги са били по-евтини от тръбите.

Калин Манолов