НА ДОГОВОРА от Пекин за аудио-визуалните изпълнения трябва да се гледа като на част от една относително стара инициатива на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), чиито първи резултати са още от 1996 г.

На практика това е първият опит на реакция на СОИС срещу зараждащото се по-особено използване на произведения в дитигалната среда, в средата на интернет.
Оттогава има два такива големи международни договора - единият е т.нар. световен договор за закрила на авторските права. През същата година бе подписан и световен договор за закрила на правата на изпълнителите на аудио-визуални записи.

Това, за което страните по договора в онзи ранен етап не са могли да се съгласят, са били правата на артистите, на изпълнителите в аудио-визуалната сфера и то идва със сериозно закъснение чак през 2012 г.

Договорът от Пекин в много голяма степен повтаря разпоредбите на другите два договора. Междувременно тези договора от 1996 г. отдавна присъстват като част от българското национално законодателство. Първо този процес мина през нашата евроинтеграция - още когато България не беше в ЕС, разпоредбите на тези договори влязоха в две директиви на ЕС - директива 31 от 2000 г. (за електронната търговия) и директива 29 от 2001 г. (за хармонизация на определени аспекти на авторскоправната закрила в информационното общество).

По пътя на своята евроинтеграция България прие всичко онова, което беше предвидено в тези две директиви. Поради желанието на ЕС и на директивното законодателство да се стреми към максимално опазване на интересите на творческата индустрия - било за резултатите на труда на авторите или на артисти, изпълнители, продуценти и т.н., нивото на защита е по-високо дори от онова, което е предвидено в международните договори, за които споменах. Това се отнася и за Договора от Пекин.

Така на практика в българското законодателство по моя преценка на по-ранен етап са влезли определени разпоредби, които на по-късен етап се появяват в Договора от Пекин. И заради това поддържам мнението, че Договорът от Пекин няма да донесе някаква съществена промяна. Дори никаква.

Спекулативно е да се поставя едното във връзка с другото - присъствието на торент сайтове и тяхното ползване е специфична материя, която има много малко общо с Договора от Пекин.

Витае спор сред юридическата общност доколко поддържането на един такъв торент сайт изобщо е нарушение на авторски или сродни права. Понеже това в България се преследва и от Наказателния кодекс, от една страна, и от друга - от разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права. Аз обаче не съм на това мнение. За съжаление, нямаме почти никаква съдебна практика по въпроса. И това се дължи на обстоятелството, че тези спорове засега в България не се решаваха пред съда.
Ще припомня казуса “Читанка” - ставаше въпрос за една виртуална библиотека, в която имаше много литературни произведения на български и на чужди автори. След жалба от едно издателство от ГДБОП намериха къде се намират сървърите на “Читанка” и ги конфискуваха. Това е начинът, по който се решаваха подобен тип казуси досега. Мисля, че и с други сайтове имаше подобни проблеми. Доколкото знам, сървърите на големите торент сайтове в България се намират извън България, така че - малко или повече, са извън досега на българските правоприлагащи органи.

Така че този нов Договор от Пекин няма пряка връзка с ползването на торентите. Дават се примери, че ако си в Германия и изтеглиш неправомерно филм от торент сайт, глобата по съдебен ред пристига незабавно. Мисля, че и в България подобен резултат би бил постижим, но зависи много от постановяващия орган дали ще реши така, или иначе. И към момента торент сайтовете оперират на ръба на закона - както по поддържането на самия торент сайт, така и по отношение на достъпа до него от страна потребителите му.
Ако някой реши мащабно да преследва потребителите на торент сайтове, той има сериозен инструментариум да го направи. Защо не се прави, е отделен въпрос. Съществува едно мнение, посочено в мотивите от последната редакция на Наказателния кодекс от 2006 г. по отношение нарушенията на интелектуалната собственост, според което целта не е да бъдат преследвани обикновените потребители на торент сайтове. Вероятно това е и причината такива потребители да не бъдат репресирани. Правят се обаче опити срещу операторите на сайтовете - опитват се те да бъдат възпрепятствани по някакъв начин в дейността им.

Аз не вярвам, че този нов Договор от Пекин, който засяга една по-тясна тема от авторските права, ще бъде използван по някакъв начин за това торент сайтовете, видите ли, от днес за утре да започнат да бъдат атакувани. След като досега толкова време не са били атакувани при наличието на подходящия правен инструментариум. /24chasa.bg