Тръмп възражда идеята за американския империализъм, пише Фарид Закария в The Washington Post. Той каза, че границата между САЩ и Канада е изкуствена. Какво ще стане, ако Русия и Китай решат да се отърват от границите с Украйна и Тайван, пита авторът. И отговаря: Това ще ги направи велики отново!

Тръмп нарече канадско-американската граница изкуствена. Путин казва същото за Русия и Украйна.

След кампанията си с лозунга за прекратяване на конфликта и постигане на мир, обещавайки да постави Америка на първо място и да се изолира от външния свят, новоизбраният президент Доналд Тръмп реши тази седмица да възроди империализма от ХIХ век. Само за една пресконференция Тръмп предложи Канада да стане американски щат, както и да придобие Гренландия и Панамския канал чрез икономическа принуда. Освен това в последните два случая той отказа да изключи използването на военна сила.

Републиканските лидери, които Тръмп наскоро беше натоварил да разобличат старата външна политика на своята партия на експанзионизъм и интернационализъм, бързо прегърнаха новата посока и сега шумно го хвалят за големите му идеи и способността му да мисли мащабно. До какво ще доведе всичко това?

Някои ще кажат, че просто се върнахме към теорията за "лудия във външната политика", според която понякога е полезно един президент да изглежда непредсказуем и дори ирационален, тъй като това обърква опонента му. Струва си да припомним, че Тръмп вече използва този трик в първия си мандат като президент, най-вече в отношенията със севернокорейския лидер Ким Чен-ун.

Първо го заплаши с ядрена война ("огън и ярост... каквито светът не е виждал досега"), а след това изведнъж започна да го бомбардира с любовни послания. Но тази тактика не проработи. Северна Корея продължи да развива ядрения си арсенал, провежда (след кратка пауза) ракетни изпитания и заплашва южната си съседка. Както отбелязва политологът Даниел Дрезнър, проучванията показват, че привърженикът на теорията за лудия президент - Ричард Никсън, който се опитваше да изглежда обезумял и неуравновесен, не постигна никакви положителни резултати.

Приказките за превръщането на Канада в американски щат изглеждат нещо повече от опит да се унижи либералния премиер на страната, когото Тръмп не харесва. Но дори онези канадски политици, които подкрепят Тръмп, като премиера на Онтарио Дъг Форд и изгряващия лидер на Консервативната партия Пиер Поалиевр, бяха принудени да му дадат решителен отпор. По време на предизборната кампания през 2016 г. Тръмп направи неприятни забележки за Мексико, което помогна на най-антиамериканския кандидат в страната Андрес Мануел Лопес Обрадор да се издигне значително в социологическите проучвания. Този път Тръмп може да засили антиамериканските настроения в Канада.

Фокусът на Тръмп върху Панама и Гренландия има известни основания. Панамският канал е един от най-големите морски пропускателни пунктове в света. Но панамските власти го управляват доста отговорно и професионално и се отнасят добре към Съединените щати, което наскоро отбелязаха дори редакторите на Wall Street Journal.

Няма и преки доказателства за китайско военно влияние върху канала и зоната на канала, както твърди Тръмп. Китай развива икономически връзки с Централна и Латинска Америка и ако Вашингтон несръчно се опита да колонизира канала, това ще бъде най-сигурният начин да се помогне на Китай да укрепи още повече тези връзки. Това ще доведе до националистически атаки срещу Съединените щати в Панама и ще съживи страховете от американския неоимпериализъм в целия континент.

Гренландия се превръща в критично географско местоположение, до голяма степен поради изменението на климата (което Тръмп, по ирония на съдбата, нарича измама). Топенето на полярните ледове ще отвори нови морски маршрути за корабоплаване между Европа и Северна Америка, а Русия и Китай активно ще се опитат да увеличат влиянието си по новите морски пътища.

Политиката на Америка е (и трябва да бъде) да обезкуражава усилията на тези страни да разширят своето икономическо и военно присъствие в региона. Но за това САЩ не трябва да поемат контрола над Гренландия. Америка вече има почти неограничен достъп до острова. По време на Втората световна война и Студената война Вашингтон имаше цяла мрежа от военни бази там. Една от тях все още е запазена и там работят космическите сили на САЩ.

Всъщност самата Дания активно допринесе за увеличаването на американския интерес към Гренландия. Преди няколко години Гренландия (която се управлява полуавтономно) почти сключи сделка с Китай за финансиране на изграждането на нови летища.

Пентагонът помоли Дания да повлияе на гренландците да отменят сделката. Датското правителство успя, защото замени по-голямата част от китайското финансиране със свое собствено.

Сътрудничеството с Дания увеличи ефективността на американските усилия. Фирми от САЩ (включително тези, финансирани от Breakthrough Energy Ventures, подкрепяна от Бил Гейтс, Джеф Безос (собственик на Washington Post) и Марк Зукърбърг), активно проучва дали богатите минерални запаси на Гренландия могат да бъдат експлоатирани. Изглежда, че технически островът може да стане американски.

Америка се радва на такова огромно влияние в света, защото успя да покаже на другите, че се опитва да действа не само в защита на собствените си егоистични интереси, но и за интересите на другите. Че има нужда от мир, стабилност и правила и разпоредби, които помагат на всички. Ето защо тя успя да убеди 87 държави незабавно да осъдят Русия за военните ѝ действия срещу Украйна. И именно поради тази причина много от съседите на Китай станаха съюзници на САЩ.

На пресконференция Тръмп предложи да се премахне "изкуствената линия" между Канада и САЩ. Президентът Владимир Путин казва същото за границата между Русия и Украйна. А президентът Си Дзинпин говори за разделителната линия между Китай и Тайван. Именно такъв вид мир прави Русия и Китай отново велики.

За автора

Фарид Рафик Закария е роден в Индия американски журналист, политически коментатор и автор. Той е водещ на Fareed Zakaria GPS на CNN и пише седмична платена колона за The Washington Post. Бил е колумнист в Newsweek, редактор на Newsweek International и редактор на свободна практика за Time.
През януари 2009 г Forbes обявява Закария за един от 25-те най-влиятелни либерали в американските медии.

Превод и редакция: Епицентър.БГ