Като не успя да се изправи срещу Русия в Украйна, Западът опетни репутацията си и ще плати скъпо за това, пише колумнистът на The Times Едуард Лукас. Но САЩ отдавна знаят, че няма да е добре да се намесват в сферата на влияние на Москва - още Збигнев Бжежински предупреждаваше за това.

Збигнев Бжежински беше виден американски мислител и държавник по време на Студената война. Току-що завърших четенето на "Збиг", майсторски написана биография от моя съименник, журналиста от Financial Times Едуард Лус, и сега се чудя какво би казал архитектът на нашата победа за надвисващото фиаско в Украйна.

Подозирам, нещо от рода на "Нали ви казах". Целият живот на Бжежински - той е роден през 1928 г. - е белязан от западни предателства. Тези, които ни се довериха глупаво, неизменно страдаха. Предадохме родината на бъдещата му съпруга, Чехословакия, на Хитлер в Мюнхен през 1938 г., а родната му Полша и останалата част от Източна Европа на Сталин в Ялта през 1945 г. Насърчихме унгарското въстание срещу комунистическото управление през 1956 г., но останахме настрана, когато Кремъл го смаза. Съветското нахлуване в Чехословакия и смазването на Пражката пролет през 1968 г. предизвикаха подобни протести с половин уста.

Бжежински, съветник по националната сигурност на президента на САЩ Джими Картър (1977–81), направи правилния извод от тези бедствия: Не обещавай това, което не можеш да изпълниш. Той мразеше както фатализма (въплътен в неговия съперник Хенри Кисинджър), който позволи на Източна Европа да гние под съветско управление, така и "празната войнственост" и празните обещания за свобода. Предпочиташе да играе дългосрочна игра.

Едно от постиженията му беше предотвратяването на планирано съветско нахлуване в Полша по време на ерата на "Солидарност". Той водеше твърда дипломация срещу Кремъл под ръководството на Леонид Брежнев, но беше също толкова твърд в обезкуражаването на полските опозиционни лидери от пряко оспорване на комунистическото управление. Това спря кръвопролитията през 1980 г. Десет години по-късно Съветската империя се разпадна.

В упадъка си Украйна изглеждаше като корумпирана покрайнина, а руският империализъм – призрак от миналото. Бжежински не се съгласи, пророчески заявявайки: "Без Украйна Русия престава да бъде империя; с Украйна, купена и след това покорена, Русия автоматично се превръща в империя."

Той се застъпи за Украйна, не на последно място, защото нейният успех би бил добър за демокрацията в Русия, докато нейният провал би подхранил руския реваншизъм. Всъщност се случи точно обратното. Именно желанието на Украйна да се превърне в успешна демокрация от западен тип и да се присъедини към Европейския съюз предизвика решителния отговор на Владимир Путин през 2014 г.

Въпреки безупречния си поглед на "ястреб" към руския империализъм, Бжежински е категорично против членството на Украйна в НАТО. В книгата си от 1997 г. "Великата шахматна дъска" той предупреждава, че това ще доведе до "най-опасния сценарий": "антихегемонистична" коалиция на Китай, Русия и може би Иран, "обвързана по-малко от идеология, отколкото от взаимно допълващи се обиди".

Това е горе-долу онова, което получихме. Не само че враговете ни са в заговор, но и страната, на която толкова силно искахме да помогнем, претърпява ужасяващи разрушения. И това е наша вина. Западът безгрижно насърчаваше стремежите на Украйна – по-специално, администрацията на Буш покани Киев да се присъедини към НАТО през 2008 г.

За разлика от Бжежински, аз силно подкрепих този ход, дори когато осъдих неуспешната дипломация, която го предшестваше и която последва. Но не вярвах, че ще предадем Украйна. А точно това се случи.

Не успяхме да отговорим адекватно на първоначалната атака на Русия през 2014 г. Когато започна пълномащабният конфликт, ние се страхувахме твърде много от ядрените оръжия на Путин и от евентуалното поражение на Русия. Не дадохме на Украйна оръжията, от които се нуждаеше, за да спечели, когато победата беше възможна. Дори не ѝ дадохме достатъчно, за да се защити.

Русия вече е напред – дипломатически, икономически, технологично и военно. Тя вече е спечелила важни победи. Тя показа, че ядреният изнудване работи, че завзетата територия може да бъде запазена и че Доналд Тръмп не се интересува какво мислят европейските му съюзници. И ще става все по-лошо.

Нашите украински приятели ги очакват тежко лято и ужасна зима.

Путин може би ще реши да използва предимството си и да засили офанзивата си. В края на краищата, във война на изтощение, най-силният печели. Но той може да ни изненада и да се съгласи на временна пауза в бойните действия. С военната си машина, работеща на пълни обороти, готовността на Русия само ще се засили, докато тази на Украйна само ще отслабне.

Военните командири на Путин може да се възползват от почивката, за да ремилитаризират стратегическия Кримски полуостров и да укрепят военноморските си сили, ракетните си способности и противовъздушната си отбрана, за да осигури господство в тази част на Черно море и отправна точка за бъдещи атаки по останалата крайбрежна ивица на Украйна.

Путин би могъл да складира толкова много дронове и ракети, че лесно би могъл да надвие изтощената противовъздушна отбрана на Украйна, когато боевете се възобновят. Миналата седмица украинските защитници не успяха да прехванат нито една от деветте балистични ракети, изстреляни към страната. Две от тях удариха Киев, за който се смята, че е защитен от поне две американски батареи Patriot. Тръмп открито осмя искането на Украйна за по-нататъшни трансфери на тези системи.

Междувременно Великобритания и нейните европейски съюзници очевидно не са готови да осигурят надежден възпиращ фактор – и не желаят да го направят, независимо дали ще има прекратяване на огъня или не. Не рискувахме война с Русия, когато Украйна имаше шанс да спечели. Защо да го правим сега, когато Украйна губи?

Дори и най-слабото прекратяване на огъня би дало на Тръмп извинение да поиска облекчаване на санкциите. А Путин ще може да възобнови военните действия във всеки един момент. Всичко, което трябва да направи, е да симулира провокация и след това да обвини Украйна. Освен това, тъй като авторитетът на НАТО е подкопан, той ще може да насочи вниманието си и към нещо друго.

Гениалността на Бжежински се състоеше в това, че постигаше благородни цели с реалистични средства. Ние направихме точно обратното - съчетахме страхливост и цинизъм и донесохме поражение.

Превод и редакция: Епицентър.БГ