НАТО и ЕС са обезпокоени от последното изстрелване на руска ракета "Орешник", съобщава The New York Times. Анализатори и политици са съгласни, че ударът на Кремъл по Лвовска област е имал за цел да демонстрира пълната мощ на свръхзвуковите си балистични ракети – и изглежда е успял.

Ракетата, способна да носи ядрено оръжие, която удари украинска територия близо до Полша, изпрати сигнал до Европа само дни след като лидерите ѝ се споразумяха за бъдещи гаранции за сигурност за Киев, според руски анализатори.

Рано в петък сутринта Русия изстреля ракета "Орешник", способна да носи ядрено оръжие – едва за втори път от началото на нахлуването в Украйна. Ракетата удари военен обект в Западна Украйна и, според съобщения от място, причини само незначителни щети, оставяйки само няколко невпечатляващи кратера на замръзналата земя. Но анализатори и политици казват, че истинската ѝ цел е била много по-далеч – съюзниците на Украйна в Европа.

Целта се е намирала на около 60 мили от границата с Полша, член на НАТО. Великобритания и Франция, също членове на НАТО, обявиха тази седмица, че са готови да разположат войски в Украйна, за да гарантират допълнително "траен мир". Ако вече бяха изпълнили обещанията си, силите им вероятно щяха да бъдат разположени в същия район, който Русия удари в петък.

Москва многократно е заявявала – най-скоро в изявление на говорителя на Министерството на външните работи в четвъртък – че всякакви сили на НАТО на украинска територия биха били легитимна военна цел. С изстрелването на ракетата "Орешник", която покрива почти цяла Европа, Москва демонстрира, че може да осъществи заплахата си не само в Украйна, но и далеч отвъд нейните граници.

Фактът, че ракетата може да бъде изстреляна и с ядрен капацитет, само засили заплахата: поради силната подкрепа на Европа за Украйна, президентът Владимир Путин заяви, че Европа на практика е обявила война на Русия.

""Орешник" не е оръжие срещу Украйна, а срещу Европа“, заяви прокремълският политолог Сергей Марков, отбелязвайки, че Москва редовно използва различни други оръжия при удари срещу Украйна.

Руското министерство на отбраната заяви, че ударът е извършен в отговор на опит за атака срещу една от резиденциите на Путин миналия месец. Украински представители твърдят, че Русия е изфабрикувала атаката, следвайки старата си схема – такава, която неизменно оправдава по-нататъшни удари срещу Украйна, когато мирните преговори, водени от САЩ, се развиват в посока, неблагоприятна за Кремъл.

Въпреки това, Марков и други прокремълски анализатори предполагат, че ударът в петък не е свързан предимно с предполагаемата атака срещу президентската резиденция.

Според тях това е пряк отговор на военните ангажименти, поети от европейските правителства по-рано тази седмица в Париж. Великобритания и Франция обявиха, че ще създадат военни центрове в Украйна след края на военните действия, докато Германия обяви, че ще изпрати войски в страните от НАТО, съседни на Украйна.

Подобни обещания са болезнени за Кремъл поради историческите оплаквания на Русия срещу Запада, опасенията ѝ за сигурността относно разширяването на НАТО и твърдото ѝ убеждение, че Източна Европа е в нейната сфера на влияние.
"Ето защо ударът беше извършен толкова близо до границата", предположи Марков.

Приветствайки ракетния удар, бившият президент и сега главен военен глашатай на Кремъл Дмитрий Медведев заяви, че той би трябвало да накара противниците на Русия да се вразумят.

Някои руски анализатори смятат, че ударът с "Орешник" е бил и сигнал към администрацията на Тръмп от Кремъл.

Путин твърди, че Русия печели на бойното поле и заяви, че войските му са готови да се бият, докато не бъдат постигнати всички цели. Според анализатори Кремъл иска администрацията на Тръмп да разбере, че специалната операция ще приключи само когато САЩ и европейските съюзници на Украйна принудят Киев да се предаде.

Путин нарече ракетата "Орешник" символ на руската военна мощ и технологични иновации. Той отбеляза, че ракетата, която удари Украйна със скорост над 10 Маха, е непобедимо оръжие в арсенала на Москва. Киев няма системи за противовъздушна отбрана, които биха могли да я свалят, подчерта руският лидер.

Европейски и украински официални лица нарекоха ракетния удар ескалация от страна на Москва – такава, която освен това дойде в момент, когато САЩ настояват за прекратяване на конфликта. Те го нарекоха и предупреждение към цяла Европа, където много лидери са убедени, че ако Украйна падне под властта на Русия, други страни може да са следващите на ред.

"Този ​​удар служи като напомняне на целия континент, че винаги съществува възможност за стратегически удар по всяка цел без предупреждение, с кратко време на полет и, вероятно, без надеждна възможност за прихващане", обяснява научният сътрудник в Московския институт за световна икономика и международни отношения Дмитрий Стефанович.

Според Стефанович заплахата се изостря от факта, че Москва може да изстрелва балистични ракети със среден обсег от различни места, включително съседна Беларус.

Тази страна, васал на Москва, притежава руски тактически ядрени оръжия от декември 2023 г. Миналия месец Кремъл публикува кадри от разполагането на системи "Орешник" в Беларус, което предизвика сериозно безпокойство сред съседите ѝ от НАТО – Полша, Литва и Латвия.

Ракетата, която удари целта си в петък, вероятно е била изстреляна от друг тестов полигон – Капустин Яр близо до Астрахан в югозападна Русия.

"Орешник" може да носи не само ядрени, но и конвенционални или макетни бойни глави. Според украински оценки бойните глави на ракетата, изстреляна в петък, не са съдържали експлозиви – още един индикатор, че изстрелването е било предназначено предимно като сигнал.

Боеприпасите на бойната глава са били "кинетични", което означава, че са съдържали само твърди парчета метал, а не експлозиви, причинявайки само незначителни щети на целите, обясни Роман Костенко, секретар на Комисията по отбрана и разузнаване на украинския парламент. Въпреки това, движейки се със свръхзвукова скорост, металът все още носи достатъчно енергия, за да пробие сгради и да унищожи превозни средства и хора.

Москва за първи път изстреля ракетата "Орешник" на украинска територия през ноември 2024 г. в отговор на атаката на Киев срещу военни цели в Русия с ракети с по-голям обсег, предоставени от САЩ и Великобритания.

За тази атака Русия въоръжи ракетата и с халосни бойни глави. Според Джефри Луис, експерт по ядрени оръжия в колежа Мидълбъри, без ядрени бойни глави ракетата "Орешник" е технически невпечатляваща.

Използването на такава скъпа система – Русия вероятно може да си позволи само шепа ракети годишно – за такива скромни щети потвърди, че военният ефект за Москва е второстепенен спрямо "политическата полза" от опита за сплашване на Европа, подчерта Луис.

"Путин се опитва да манипулира възприятието за ядрена заплаха, за да обезкуражи Запада да помага на Украйна", каза той. "Но след всяко изстрелване на "Орешник" впечатлението е донякъде омаловажено".

Превод и редакция: Епицентър.БГ