Мечтата на всеки генерал е да победи врага в една решителна битка, триумф, който слага край на войната с един удар.

Но войните обикновено не се развиват така. На всяка решителна битка като тези при Кана и Ватерло се падат много повече конфликти, които се проточват с години, защото нито една от страните не може да нанесе нокаутиращ удар.

Това е проблем за Украйна. Изправена пред много по-мощен враг, тя не може да спечели дълга война на изтощение срещу Русия. Но също така е малко вероятно да постави Русия на колене с една единствена победа, независимо от уменията или смелостта на украинците.

Контраофанзивата на Украйна при Курск илюстрира тази дилема. Съсредоточавайки най-добрите си сили за изненадваща атака срещу слабо защитен сектор на Русия, Украйна успя да завземе около 500 квадратни мили руска територия. Това не само смути Владимир Путин и неговите военни, но също така показа, че след две години брутална и изтощителна война, Украйна все още може да събере сили да пренесе битката на вражеска земя.

Но каква постигна? Вместо да прехвърли войски на север към Курск, Кремъл избра да продължи офанзивата си в района на Донбас в Източна Украйна, която постига бавни, но стабилни успехи срещу яростната украинска съпротива. Вместо това Русия събра армия и части от вътрешните сили за сигурност, за да блокира проникването, докато Украйна изглежда се окопава в дългосрочен план.

Критиците наричат ​​операцията в Курск грешка, която е отклонила 30 000 от най-добрите войници на Украйна, отчаяно необходими за укрепване на отбраната на изток и юг, които се огъват под непрекъснатите руски щурмови линии.

Но какво биха постигнали тези подкрепления срещу враг, който щедро използва артилерия, планиращи управляеми бомби и дронове, за да разбие на прах украинската защита – и който третира руските войници като пушечно месо? Укрепването на Донбас само би увеличило цената за Русия, без да промени резултата.

Ако математиката не е в полза на Украйна, тогава Украйна трябва да промени уравнението. Най-добрият начин да направите това е да държи Русия извън равновесие и по този начин да лиши Кремъл от лукса да избира кога и къде да атакува, както е удобно на Москва. Това неминуемо означава преминаване в настъпление.

Въпросът е каква офанзива. Украйна се надяваше, че контранастъплението през лятото на 2023 г. ще разбие руските сили и ще доведе до победа във войната. Вместо това атаката се провали поради лошо обучени украински войски, липса на оръжия и доставки и гъста мрежа от руски окопи и минни полета.

През Втората световна война японският имперски флот беше обсебен от търсенето на "kantai kessen" - решаваща битка - срещу американския флот, която да принуди Америка да сключи мир. И така Япония внимателно сдържаше основния си боен флот, докато американските десанти превземаха острови, все по-близо до японската територия, докато американските подводници опустошаваха жизненоважните снабдителни конвои на Япония. Когато бойният флот на японската армия беше ангажиран в защитата на Филипините през 1944 г., беше вече твърде късно.

Украйна не може да си позволи да чака възможност да нанесе смъртоносен удар на Русия. Това, което може да направи, е да започне серия от ограничени офанзиви – в Украйна или дори в Русия – предназначени да завземат инициативата. Вместо Украйна да реагира на действията на Русия, както беше през по-голямата част от войната, този път Москва ще се изправи пред стреса и несигурността да реши как да отговори на вражеска атака.

Подобен подход би се възползвал от силните и слабите страни на Украйна. Ограничените офанзиви от няколко бригади биха изисквали само ограничени ангажименти за сметка на други сектори. Проникването в руските линии ще създаде нови огневи точки за оръжия с голям обсег, като ATACMS, за по-дълбоки удари по мостове и други ключови цели, особено ако САЩ облекчат ограниченията за удари по руска територия.

Бързите изненадващи атаки ще се подпомагат от по-гъвкавото командване и контрол на Украйна в сравнение със закостенялата командна структура на Русия. С 600 мили (над 1000 км) фронт за покриване руските сили не могат да бъдат силни навсякъде. И дори ако Путин може да пренебрегне нахлуването Курск, без да предизвика подкопаване на общественото доверие към себе си, заплахата от загуба на още руска територия непременно ще има ефект върху един режим, чиято легитимност се основава на обещанието да защитава Русия от чужда инвазия.

Стратегията на ограничени офанзиви далеч не е безрискова. Германия опита донякъде подобен подход на Източния фронт през Втората световна война, когато започна контраофанзива с "удари от задна линия" срещу съветските атаки. Но въпреки че печелеха някои зашеметяващи тактически победи, германските механизирани дивизии в крайна сметка бяха изтощени, хвърляни от криза в криза. А днес дори ограничените украински атаки ще изискват надеждни доставки на западни оръжия и боеприпаси.

Най-неприятното от всичко е, че ограничените атаки могат да дадат само ограничени резултати. Ако Украйна избере ограничени офанзиви, тя приема реалността, че не може да нанесе решителен удар, който да сложи край на войната.

Това не е радостна перспектива. Но е по-добра от алтернативите.

Майкъл Пек, The National Interest

За автора

Майкъл Пек е автор в областта на отбраната, чиито статии са публикувани в Business Insider, Forbes, Defense News, списание Foreign Policy и други публикации. Има магистърска степен по политически науки от университета Rutgers

Превод и редакция: Епицентър.БГ