Въпреки войната в Украйна, Русия активно развива бойния си флот. Постоянно се модернизират подводниците - от смъртоносните клас "Ясен", през "Антей", до практически незабележимите "Щука"

Въпреки войната в Украйна, Русия работи активно по развитието на своя военноморски флот, пише Мая Карлин в американското издание The National Interest. По-специално, смъртоносните подводници клас "Ясен", клас "Антей" и незабележимите "Щуки" непрекъснато се модифицират. Последните всяваха ужас сред западните разузнавания, отбелязва авторът.

Русия е напълно заета с инвазията си в Украйна повече от три години, но военноморските цели на Кремъл не са останали на заден план. Въпреки че Черноморският флот на Москва понесе сериозни удари от въоръжените на Запад украински сили, той продължава да се фокусира върху подводните си възможности. През март Русия пусна на вода първата си атомна подводница, специално проектирана за изстрелване на хиперзвукови ракети "Циркон".

Подводницата "Перм" е шестата от семейството на проект 885/885М "Ясен" и се очаква да достигне оперативна готовност догодина. Подводниците клас "Ясен", заедно с подводниците проект 971 "Щука-Б" (класификация по НАТО: "Акула") и проект 949А "Антей" (класификация по НАТО: "Оскар"), формират гръбнака на подводния флот на Москва.

Клас "Ясен"

Въпреки че класът "Ясен" е технически замислен от Съветския съюз по време на Студената война, първата подводница от този клас е заложена едва през 1993 г., след разпадането на СССР. Бюджетните ограничения забавиха развитието на проекта до края на 2000-те години, когато руските власти решиха да го възродят под новото наименование "Ясен-М".

С водоизместимост от 13 800 тона и скорост в подводно положение над 35 възела, тези лодки превъзхождат възможностите на своите предшественици. Що се отнася до силата на оръжията, те също са доста смъртоносни. Подводниците "Ясен" разполагат с 32 пускови установки за ракети "Калибър" и "Оникс". Предполага се, че "Ясен" могат да изстрелват и ракети "Циркон", които според руски източници имат максимална скорост от 9 Маха. Още по-тревожното е, че в бъдеще всички руски подводници ще станат носители на "Циркон".

Клас "Щука-Б"

Твърди се, че след като се запознали със съветската подводница от проект 971 "Щука-Б" малко преди разпадането на СССР, западните разузнавания били дълбоко впечатлени. Забележителното е, че "Щуките" са сред най-тихите подводници в света и все още се смятат за скрита заплаха. Те бяха специално проектирани да противодействат на американските си аналози и можеха да се гмуркат много по-дълбоко от конкурентите си от клас "Лос Анджелис".

Що се отнася до огневата мощ, "Щуките" са въоръжени с крилати ракети С-10 "Гранат" (класификация на НАТО SS-N-21), сравними с американските "Томахоук". През годините Русия многократно е модернизирала своите "Щуки", а платформата е запазила предимството си срещу съвременните заплахи. Най-новите подводници от проект 971 са по-смъртоносни от своите предшественици, тъй като могат да изстрелват ракети "Калибър".

Клас "Антей"

Проектирани за борба с американските самолетоносачи, подводниците от проект 949A "Антей" са построени с акцент върху огневата мощ. Както отбелязва изданието Naval Technology, подводницата е оборудвана с 24 крилати ракети П-700 "Гранит" (класификация по НАТО: SS-N-19 Shipwreck или "Корабокрушение") с обсег от 550 километра. Ракетата е дълга 10,5 метра, тежи 6,9 тона с бойна глава от 1000 килограма и може да достигне скорост до Мах 1,5.

В съответствие с договора СТАРТ, всички ядрени бойни глави на тези ракети бяха заменени с високоексплозивни проникващи. За да носят цялото това въоръжение, лодките по проект 949А са доста тежки. По водоизместимост те са четвъртите по големина в света, след подводниците от проект 941 "Акула", проект 955 "Борей" и американските подводници от клас "Охайо". "Антеите" имат скорост под вода от 32 възела, но се считат за по-бавни при гмуркане и по-малко маневрени от по-новите платформи.

За автора

Мая Карлин е автор на статии по национална сигурност за The National Interest, анализатор в Центъра за политика на сигурност и бивш научен сътрудник в университета Райхман в Израел. Публикувала е също и в The Jerusalem Post и Times of Israel.

Превод и редакция: Епицентър.БГ