САЩ имат огромно количествено предимство, което прави качествените сравнения неуместни

Изтребителят Су-57 се отличава с изключителна маневреност и би могъл да превъзхожда F-35 Lightning II в близък бой, пише колумнистът на The National Interest Харисън Кас. Той също така смята, че разработката на самолета демонстрира значителния потенциал на Москва за бъдещи програми за развитие.

С мощни двигатели с векторно управление на тягата, Су-57 се отличава с изключителна маневреност при посткритични ъгли на атака и би могъл да превъзхожда тромавия F-35 Lightning II в близък бой.

Руският Су-57 (наименование по НАТО: Felon - престъпник, злодей, разбойник) често се смята за конкурент на американските F-22 Raptor и F-35 Lightning II. Представен като първият руски изтребител от пето поколение, Су-57 се отличава със стелт характеристики и е многоцелеви самолет. Русия разработи този самолет след появата на американските конкуренти и мнозина смятат, че характеристиките на тези два изтребителя са повлияли на дизайна на руския самолет, който един ден може да се изправи срещу тях във въздушен бой.

Но може ли Су-57 да превъзхожда американските си конкуренти? Директното сравнение на Су-57 и сравними американски изтребители от пето поколение (не само по отношение на характеристиките, но и по отношение на принципите на проектиране) разкрива значителни разлики в техните индустриални бази, доктрини и технически възможности.

Су-57 има сериозни недостатъци

На хартия Су-57 изглежда забележително. Този двумоторен многоцелеви самолет е проектиран за въздушно превъзходство и ударни мисии. Той има малко радарно напречно сечение (RCS), двигатели с векторно управление на тягата за отлична маневреност и вътрешни отсеци за оръжия. Самолетът може да носи голямо разнообразие от бойни товари.

На пръв поглед това поставя Су-57 наравно с американските му конкуренти. На теория Су-57 съчетава стелт характеристиките на F-22 и универсалността на F-35, като същевременно запазва маневреността и възможностите за управление на семейството самолети Су-27/35. В своите рекламни материали руснаците се хвалят с пъргавината, високата скорост и модерната авионика на Су-57.

Но на практика картината е много по-сложна. Доколкото е известно, стелт характеристиките на Су-57 са по-слаби от тези на американските изтребители. Анализът на радарното напречно сечение показва, че съотношението на предните страни на Су-57 е намалено, но пролуките в панелите, външните сензори и дюзите на изпускателната система на двигателя го правят по-забележим от F-22 и F-35.

Руските инженери са се опитали да компенсират тези недостатъци на стелт системата, като са подобрили системите за електронна война и са увеличили маневреността, твърдейки, че стелтът не е всичко. Въпреки това, в бой със западни изтребители от пето поколение извън зрителния обсег, вражеските самолети вероятно ще забележат Су-57, преди той да ги забележи.

Су-57 също е донякъде по-лош по отношение на авиониката. Самолети като F-35 имат интегрирани радари, инфрачервени сензори, канали за данни и системи за електронна война, които работят безпроблемно като едно цяло. Това намалява натоварването на пилота и увеличава ситуационната осведоменост. Су-57, от друга страна, има модерен радар AESA и инфрачервена система за търсене и проследяване, но те не интегрират информацията толкова ефективно, колкото западните изтребители. Руската индустрия страда от проблеми със софтуера, работата в мрежа и сливането на сензори, които са се превърнали в отличителен белег на западните конструкции от пето поколение. Следователно пилотът на Су-57 е по-малко информиран и осведомен от западните си колеги.

Руските изтребители превъзхождат противниците си в близък въздушен бой.

Това, което прави Су-57 различен и може би дори по-добър от американските самолети, е неговата маневреност. С мощни двигатели и векторизиране на тягата, осигурено от отклонение на дюзите, той се гордее с изключителна маневреност при ъгли на атака след критични нива. И тъй като руската доктрина набляга на близкия въздушен бой, Су-57 е проектиран така. Следователно, ако Су-57 се сблъска със западен изтребител, той със сигурност ще има предимство. Западните страни обаче отдавна са изоставили боя при директна видимост в бойната си подготовка и доктрина, обучавайки пилотите да избягват близки срещи с врага.

Но в момента всички тези сравнения са без значение. Недостатъците в руската отбранителна промишленост ѝ пречат да доставя Су-57 на фронта в значителни количества. Поради закъснения, превишаване на разходите и ниски темпове на производство, само няколко Су-57 в момента са в експлоатация. Русия е далеч от постигането на стотиците самолети, които планираше да произведе.

Предвид продължаващите санкции, проблемите с доставките и икономическите трудности, пред които е изправена Русия, е малко вероятно да увеличи производството на Су-57 в близко бъдеще. За разлика от това, Съединените щати са доставили на военните над хиляда F-35. По този начин те имат огромно количествено предимство, което прави качествените сравнения неуместни.

Въпреки това, Су-57 е амбициозен проект. Макар че този самолет може да не е в състояние да се конкурира наравно със западните изтребители от пето поколение, символичното му влизане в категорията от пето поколение демонстрира големия потенциал на Русия за бъдещи програми.

За автора

Харисън Кас е автор на The National Interest, специализиран по въпроси, свързани с отбраната и националната сигурност. Той е адвокат и бивш политически кандидат. Служил е във ВВС на САЩ, обучавал се е за пилот, но е уволнен по медицински причини. Пише за военна стратегия, авиация, космос и глобална сигурност. Има докторска степен от Държавния университет на Орегон и магистърска степен от Нюйоркския университет.

Превод и редакция: Епицентър.БГ