Две години и половина след широкомащабното нахлуване на армията им в Украйна, руснаците изглеждат по-слабо засегнати от войната, отколкото през 2022 г.

Нито украинската атака срещу Курск, нито последвалите санкции на Запада предизвикват недоволство сред обикновените граждани или заможното население на най-големите градове в Русия.

Това се оказа изненада за много западни политици и руски дисиденти. Те се осланяха на надеждата жителите на Москва и Санкт Петербург да започнат да недоволстват срещу „военната икономика“, заради изчезването на луксове като западните бутици, неограниченото използване на интернет и дори лесните пътувания през уикенда до европейските столици. Но въпреки че Русия значително се откъсна от Запада - вече може да се стигне до Париж и Берлин само през Истанбул или Доха и е необходим VPN за достъп до „забранени“ уебсайтове - всичко това дразни твърде малко руснаци, за да предизвика обръщане на настроенията.

Как може да се обясни мълчанието в онези руски общности, за които се смяташе, че са възприели западните ценности най-много в цялата страна? Бих предложил доста парадоксален отговор. Москва и други руски метрополии станаха много по-прозапано настроени през последните години, въпреки че Русия изглежда най-отчаяният противник на Запада.

В Москва можем да видим не само огромна концентрация на богатство. 20 процента от всички данъци във федералния бюджет на Русия идват точно от столицата, където се наблюдава и бърза модернизация на инфраструктурата, както и развитие на различни дигитални услуги, които не се срещат почти никъде другаде.

Западните санкции, наложени през 2022 г., доведоха до рязък спад на износа на капитали от Русия. Всички пари, които преди бяха наливани в покупката на луксозни европейски имоти, сега започнаха да се вливат в Москва, Санкт Петербург и техните предградия. От 2021 г. средната цена на апартамент в Москва в долари се е повишила с невероятните 43 процента. Градската управа инвестира огромни средства и усилия за разширяване на транспортните съоръжения и стимулиране на частния бизнес в сектора на услугите, за да отговори на нарастващото търсене.

През последното десетилетие бяха построени 78 нови станции на московското метро — повече, отколкото за предишните 40 години. Транспортната мрежа беше интегрирана в по-широка железопътна система, която напомня на парижкото метро-RER. В момента градът разполага с най-големия автопарк от електрически автобуси в Европа, всички те произведени в Русия, докато речните електрически трамваи укрепват транзитната инфраструктура на Москва.

Въпреки че Visa и MasterCard спряха да оперират в Русия, руснаците продължават да използват системата за незабавни плащания на Централната банка. която позволява незабавно и без комисионна да се прехвърлят пари, използвайки за целта единствено номера на мобилния телефон като идентификатор. Руските големи градове вече изпреварват европейските в използването на плащания с QR код и разпознаване на лица при финансови транзакции, а мобилните данни в Русия остават най-евтините и най-бързите в Европа. Хранителните магазини предлагат същия асортимент от стоки както преди войната, включително френско вино и италиански сладкарски изделия. На всичкото отгоре доставката на храна и стоки до прага на дома от автономни ботове е нещо съвсем обичайно.

Разбира се, последствията от войната се усещат в най-богатите градове в Русия. Например масовата емиграция през 2022 г. и нарастващият брой мобилизирани на военна служба доведе до недостиг на работна ръка. Но както в Москва, така и в Санкт Петербург, броят на мобилизираните не е твърде голям, тъй като местните жители не могат да бъдат съблазнени дори от огромните пари, които се дават на доброволците в армията. Междувременно нарасналото търсене на работна ръка повиши заплатите в цяла Русия.

Освен това предложенията за работа са толкова примамливи през последните месеци, че много руснаци, напуснали страната в началото на войната, сега се завръщат, след като не са успели да се интегрират в европейските общества. Нещо повече, дори западни знаменитости като икономиста Джефри Сакс участват в бляскави международни събития като неотдавнашния Форум за градско бъдеще на БРИКС, който привлече десетки кметове на големи градове от Азия, Африка и Близкия изток.

Разбира се, руските големи градове винаги са се различавали от останалата част на страната. Но днес човек може да проследи тяхното развитие, за да си обясни защо руските граждани забогатяват, докато страната им е във война с най-близкия си съсед.

Както заявих преди 15 години в Le Monde, руското посткомунистическо общество стана свръхиндивидуализирано. То се фокусира върху това, което покойният полско-британски социолог Зигмунт Бауман, наричаше лични решения на системни противоречия. Тези хора не са толкова обезпокоени, а по-скоро доволни от изселването на либералните руснаци и приветстват положителните икономически промени, на които са свидетели в ежедневието си.

Този икономически прогрес, частично причинен от конфронтационната политика на Запада, спря антипутинските настроения в страната много повече от всеки друг фактор. Задоволството от икономическия напредък надделява над ограничаването на политическите свободи в страната през последните години - тъй като тези свободи се оценяваха от малцина, а икономическият просперитет се усеща от всички.

Опитът на Запада да подкопае Русия икономически от 2022 г. насам доведе до обратен резултат - поне досега.

Владислав Иноземцев, The Hill

Превод за "Гласове" Юлия Ал-Хаким