"Американският президент Доналд Тръмп започна да превръща Съединените щати в диктатура, а във външната политика - да си сътрудничи с враговете на Америка срещу нейните приятели. Наскоро написах, че нашата форма на управление, установена от Конституцията на САЩ, се е сринала.

Разрушаването на този вековен документ и замяната му с имперско президентство има сериозни последици както у дома, така и в чужбина, пише за The Hill Джон Кенет Уайт, почетен професор в Католическия университет на Америка, автор на книгата "Добрата стара деградация: Републиканската партия, Доналд Тръмп и възходът на авторитаризма".

"Фокус" представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Макар че се обръща голямо внимание на узурпирането на правомощията, предоставени на Конгреса, от страна на президента Тръмп и на предизвикателствата му към съдилищата, неговото преобразяване на президентството в царска власт от американски тип има сериозни външнополитически последици.

В едно интервю сенаторът Джак Рийд, водещ член на сенатската комисия по въоръжените сили, ми изброи щетите, нанесени през първите дни на президентството на Тръмп:

- Отслабването на НАТО, което осигури стабилност на света след Втората световна война.

- Разформироването на отдела на ФБР, натоварен с прилагането на санкциите срещу Русия.

- Отказът на Тръмп да приложи Закона за чуждестранните корупционни практики, който според Рийд "е покана за установяване на quid pro quo за руснаците".

- Разформироването на USAID, която осигуряваше подкрепа за майчинството, туберкулозата и СПИН в Африка и позволяваше на Русия и Китай да запълнят празнината.

- "Глупавият диалог" за превръщането на Канада в 51-ва държава, който според Рийд "няма никаква стратегическа последователност и е просто заблуда".

Заключението на Рийд е, че щетите са от една външна политика, която е "в пълен хаос".

Гледката от чужбина е също толкова мрачна. Бившият посланик на Литва в НАТО Гинте Дамусис ми писа по електронната поща: "Мъжката дружба между президентите Тръмп и Путин кара много от нас да се гърчат в мъчителен дискомфорт".

Резултатът, заявява Дамусис, е "тектонична промяна в отношенията на Америка с Европа, която не е към по-добро. Изглежда сякаш целта на президента Тръмп е да всява страх не в сърцата на враговете на Америка, а по-скоро на нейните приятели".

Външнополитическият хаос се задълбочава от разкритията, направени от главния редактор на The Atlantic Джефри Голдбърг, който по невнимание е бил включен в тайни дискусии за плановете на САЩ да атакуват хутите в Йемен. Използването на Signal, приложение, достъпно за обществено ползване, за обсъждане на американските военни тайни, заедно с пренебрежителните коментари на вицепрезидента Джей Ди Ванс за Европа, изпращат силен сигнал, че на САЩ вече не може да се има доверие.

По време на Студената война републиканците се ръководеха от мантрата "мир чрез сила" и обвиняваха Демократическата партия, че е "мека към комунизма". Дълго време след края на Студената война позицията на републиканците остана непроменена.

През 2002 г. Джордж У. Буш се обърна към балтийските държави със следните думи: "Край на Мюнхен. Няма повече Ялти. Дългата нощ на страх, несигурност и самота свърши".

През 1972 г. кандидатът за президент на Демократическата партия Джордж Макгавърн призовава избирателите да се върнат у дома, в Америка. Днес Доналд Тръмп е този, който иска Америка да се върне у дома.

Докато Роналд Рейгън гледа от портрета си в Овалния кабинет по време на телефонния разговор на Тръмп с Владимир Путин за обсъждане на примирието в Украйна, бившият руски президент Дмитрий Медведев злорадстваше, че разговорът доказва, че "в трапезарията има само Русия и Америка". Основното ястие, заяви образно гладният Медведев, "е котлет по киевски".

Можем само да си представим какво би си помислил Рейгън, който прочуто отхвърли "империята на злото", която Путин се опитва да пресъздаде.

Този пълен обрат в твърдата позиция на републиканците спрямо руския експанзионизъм символизира завършването на враждебното партийно превземане, осъществено от Доналд Тръмп.

Именно Тръмп, пише Дамусис, е този, който "трябва да бъде посъветван да не провежда политика на умиротворяване, която би дала възможност на руската икономика да се провали и би дала на Путин повече време да възстанови военната си мощ". Толкова за това, че няма да има повече "Ялти".

Подобно прекрояване на любимата Републиканска партия на Рейгън оставя мнозина неспокойни. Сенатор Лиза Мърковски (Аляска) например казва, че няма да "компрометира собствената си почтеност, като се крие от думите си, когато чувствам, че те трябва да бъдат изречени".

Но Мърковски е рядко изключение.

Това, което заглушава и най-меката критика на републиканците към Тръмп, е властта, с която разполага Илон Мъск. Мъск, най-богатият човек в света, инвестира 288 млн. долара в кампанията на Тръмп през 2024 г. и обещава още 100 млн. долара на групи, съюзени с Тръмп.

Това, което дава на доларите на Мъск засилен глас, е Върховният съд, който приравнява парите с речта.

В делото "Граждани обединени срещу Федералната избирателна комисия" председателят на Върховния съд Джон Робъртс твърди, че Първата поправка защитава нещо повече от "самотния памфлетист". Според Робъртс Първата поправка дава на Мъск правото да харчи неограничени суми за всеки републиканец по свой избор.

Тази заплаха позволява на Тръмп да задуши повечето републикански служители. Мърковски признава, че Тръмп и Мъск са накарали повечето републиканци "да си затварят устата и да не казват нито дума, защото се страхуват, че ще бъдат издигнати".

Първичното предизвикателство, подхранвано от милиони нерегламентирани долари, не е празна заплаха. Въпреки това, благодарение на това, че Върховният съд отприщи милиони нерегламентирани долари в изборната политика, политическата сметка, използвана някога от повечето републикански служители, се промени.

Както обяснява Рийд: "Преди беше така, че ако си сенатор и физически си в своя щат, работиш здраво и те харесват, можеше да кажеш на президента: "Не, не мога да направя това". Тази максима, казва Рийд, вече не важи.

Заедно Тръмп и Мъск превърнаха Републиканската партия в организация, която прилича на политическите машини от миналото. Въоръжени с неограничени долари и използващи социалните медии, за да превърнат всяко федерално състезание в национално, те действат като старите корумпирани партийни босове, където лоялността се възнаграждава, а несъгласието се потушава.

И докато превръщат Републиканската партия в партия на Тръмп, тяхното пренареждане на приоритетите на САЩ означава, че Украйна бавно е приковавана на кръста с чуковете, които държат Тръмп, Путин и, да, Робъртс.

Встрани стоят твърде много спокойни републиканци, които знаят по-добре.