От профила във Фейсбук на актрисата Теодора Духовникова

От вчера България все повече ми прилича на Хайдушка Република, а не на държава.

Голям грях е за ония наши „интелектуалци”, професори, общественици и обикновени политически маргинали, които с изказванията и петициите си в последните дни, надъхаха едни хора, които явно лесно се надъхват, да се съберат и да крещят пред Народния Театър глупости, да държат в ръцете си абсурдни плакати, да изглеждат зловещо и нелепо едновременно. Една изтерясала тълпа, явно неуверена във величиетона собствената си история, щом като е готова по даден знак и свирка, да се припознава непрекъснато като жертва и да провижда във всяко нещо нарочна и организирана обида към собствената ни история и герои.

Подвигът на българските войски на Сливница е славен и огромен. Той е неоспорим и е признат от всички историци, част е от официалните страници на европейската история. Не е нужно “да го браним”, защото няма от кого. Никой не иска да ни го вземе. Нито да го отрече. Още по-малко пък една не особено добра чисто като драматургия пиеса на Бърнард Шоу, която на всичкото отгоре , о! изненада, също не оборва този факт.

Случката вчера пред Народния Театър не е проява на патриотизъм и обич към Родината. Тя показва ужасяваща наивност, безпросветност, лесна склонност към манипулация и чиста хулиганщина.

Ако имаме наистина достойни политици в тая държава, всички те - президент, премиер, министри и председатели на партии трябва да са на площада пред театъра довечера, за да покажат единство и непримиримост , иначе тази държава не е държава.

Аз ще бъда довечера там, ако някой от протестиращите не е доволен , може да дойде да ме побие, да ми дърпа ръкавите и да ми чупи очилата, а българската полиция може да погледа и да се позабавлява, без да предприеме нищо.

Това е.

Срам.