Ако използваме терминологията на Берлускони, Иван Костов е типичен пример за политик “със загар”, който обаче за разлика от Барак Обама рядко се усмихва. В разговорния български език за такива като Костов си има една много звучна и живописна дума – темерут (според Уикипедия - Навъсен, мрачен, мълчалив и опак човек ).
Той обаче не е просто някакъв си средностатистически темерут, каквито ги има с милиони - Иван Костов очевидно е темерут с претенции за святост.
Този човек или е страхотен артист (малко вероятно) или неприкритият стремеж към канонизиране е вродена черта на характера му.

Проблемът му е само един – властта!

Изгарящата страст с която преследва властта, влиза в тотално противоречие със собствените му претенции за святост.
По принцип в световната история това са най страшните престъпници.

Светата инквизиция е създадена от хора с подобно раздвоено съзнание. Първият велик инквизитор Томас де Торквемада (на испански Tomas de Torquemada) е типичен пример – безумно властолюбив изповедник на инфантата Изабела Кастилска, надарен с могъщ интелект и прокълнат със страстен (почти мазохистичен) стремеж към спазване на строгите монашески обети. Само ум, раздиран от чудовищни противоречия, може да измисли ритуалът “аутодафе” - нещо толкова ужасно като практика и толкова лицемерно като обяснение. Забележете! Аутодафе – известно е още като безкръвно наказание! Тоест на наказаните не им пускат кръв - изгарят ги живи. С хиляди!

Първата добра новина е, че живеем в 21 век, а не в 15-ти.

Втората е, че Иван Костов не е надарен с великолепния ум на Торквемада.

Затова и историите, които напоследък започват съвсем официално да се появяват в общественото и медийното пространство са съвсем тривиални. Някак си бакалски и типично по нашенски андрешковски. Чудесен пример е интервюто с Цвятко Цветков във вестник “Марица”. От години се говори за връзките на Костов с групировката СИК. Специално във Варна се знае, че ТИМ например станаха наистина голяма групировка именно по време на управлението на Иван Костов. Вероятно до края на изборите ще излязат още много подобни безспорни и неопровержими факти, които обаче едва ли ще променят драстично портрета на един темерут с претенции за святост.
За нормалните хора фактът, че Иван Йорданов Костов НЕ е светец , НЕ е новина.
По – наблюдателните отдавна са забелязали и семплите му интелектуални възможности.

Това, което прави Иван Костов опасен, е разрушителната сила на неговите мании.
Ако той живееше в 15 век, щеше да изгори на кладата стотици грешници (за да изгориш хиляди се искат мащаби на мисленето и дълбочина на интелекта, с каквито Иван Костов за разлика от Торквемада не разполага).

Такива хора не бива да бъдат допускани до властта!

В тяхното съзнание инструментите на властта не са средство – те са цел!
С щит и меч може да превземеш Ерусалим, но не можеш да се превърнеш в … храм.
Спомняте ли си финала на един от най –великите филми в историята на киното -”Покаяние” на Тенгиз Абуладзе !?!
“За какво служи този път, след като не води към храма?”

Има ли изобщо смисъл от продължаващото кибичене* на Иван Костов в българската политика?

Антон Луков

*Кибик(на немски: Kiebitz) или зяпач е пренебрежително название за лице, което продължително време стои в непосредствена близост до участниците в някаква дейност и съсредоточено наблюдава техните усилия. Кибиците не са необходими за правилното осъществяване на извършваната дейност и не вземат активно участие в нея. Те обаче често правят коментари и дават на участниците непоискани съвети. Извършването на гореописаната дейност се означава като кибичене или зяпане.