Когато миналия месец JP Morgan заявиха, че петролната криза по същество не се различава от предишните кризи, това беше вярно - поне в известен смисъл. Но в известен смисъл беше и грешно, защото много анализатори наричат ​​настоящата криза безпрецедентна. Тази криза ще промени индустрията по начин, който никоя друга не е успяла, пише Оilprice.

Катранените пясъци (oil sands) в Канада са сред най-тежко засегнатите сегменти на индустрията, отбелязва Wood Mackenzie в доклад. Една от причините за големите щети беше, че производителите в Канада никога не успяха да се възстановят напълно от предишния срив, преди да бъдат ударени от пандемията.

Докато други се възстановиха и стигнаха до нивата, от които бяха прекъснали, по време на ценовата криза от 2014 до 2016 г., канадските производители се бориха на фона на регулациите и топва накараха инвеститорите да се замислят. Само тази година инвестициите в нефтените пясъци, според Wood Mac, биха били с 8 милиарда долара по-малко, отколкото през 2019 г., и с 80% по-ниски, отколкото през 2013 г. Изглежда, че и перспективите не са много обнадеждаващи, ако всички прогнози за бавно и продължително възстановяване на цените на петрола и търсенето се реализират.

Главният изпълнителен директор на Suncor и изпълнителният директор на Alberta Innovates миналия месец излязоха с призив за действия, съсредоточени върху екологичното възстановяване от кризата, като нефтените и газовите компании играят водеща роля в това възстановяване..

"Нефтената и газовата промишленост е един от най-големите пазари за потенциални инвеститори за чиста технология в Канада", казват Марк Литъл и Лора Килкреаз. "Предизвикателствата, пред които е изправен секторът, съчетан с предприемаческа култура и мотивацията да процъфтява в нисковъглеродна икономика утре, предоставя богата възможност за инвестиции в чисти технологии в сектора."

Офшорните проекти за нефт и газ могат да струват скъпо и да се осъществяват бавно, но пък имат и дълъг живот и сравнително ниски оперативни разходи. Изглежда са сред най-устойчивите сегменти на петролната индустрия в тази безпрецедентна криза, която изпитваме в момента.

В Мексиканския залив например 80% от проектите за производство имат пределна цена от едва 10 долара за барел, според Wood Mac. Но дори и извън Мексиканския залив, разходите за производство на нефт в морето намаляват, което помага на сегмента да издържа тази буря като всички останали преди нея. Някои правителства също помагат.

Норвежкото правителство например помага на своята офшорна петролна индустрия: наскоро одобри пакет от мерки за помощ, които биха могли да намалят нивата на безработица за някои проекти с до 40%, макар и това да е само временно.

Онези, които оцелеят, вероятно ще работят в среда, която е много различна от тази преди кризата, с много по-малко платформи - толкова, колкото 200 плаващи платформи и много по-тесни връзки с големите играчи.

Шистите в САЩ са в центъра на много от последните прогнози и анализи. Прогнозите сочат по-бавно възстановяване от очакваното и още по-слаб пейзаж след кризата.

Това, които е общо за всички петролни компании по света са намалените инвестиции, забавянето на проектите.

Може би един пример за това колко лошо е пострадала индустрията, е ситуацията в Африка. Според Wood Mac имало 22 проекта, които трябва да получат окончателно инвестиционно решение през следващите 18 месеца преди кризата - сега са само три.

Защо Африка е добър пример? Защото преди кризата тя беше най-горещото ново място за инвестиции в нефт и газ с особен акцент върху втечнения природен газ. Сега тази нова граница може никога да не бъде премината така, както беше планирано./money.bg