„Това е най-оптимистичната перспектива, еднозначната победа на когото и да е било от двамата – Путин/Пригожин, щеше да доведе до по-мрачни сюжети“

От Фейсбук профила на международния анализатор Мартин Табаков, доктор по политически науки от НБУ

Скоростта, с която „Вагнер” напредваха към столицата Москва, няма аналог от нашето време. За сравнение: през 2021-ва година на талибаните им бяха необходими три месеца и половина, за да превземат Афганистан, крепящ се на глинените крака на местните отбранителни сили. Оказва се, че пътят от Ростов на Дон до Москва се преминава по-леко и бързо, отколкото този от Кандахар до Кабул.

Прави впечатление и това, че Владимир Путин предпочете да преговаря с Пригожин (чрез Лукашенко). Както добре знаем, по създадените от авторитарните държави стандарти, диктаторите не преговарят, освен ако не са в уязвима позиция. Ако тези дни станем свидетели на съгласувани кадрови промени по върховете на руската държава и оперативното ръководство на руския Генерален щаб(Шойгу/Герасимов), както и снемане на вендетата срещу Пригожин, то това ще е свидетелство за необходимостта на Владимир Путин да прави компромиси.

Разбира се, кагебисткият манталитет на руския президент едва ли ще се задоволи с подобно положение дълго време. Но междувременно това ще означава, че в страна се очертава – ако не двувластие, но поне създаването на различни авторитети. И това е най-оптимистичната перспектива, до която можеше да доведе текущият конфликт в Русия. Понеже, както стана дума по-рано, еднозначната победа на когото и да е било от двамата – Путин/Пригожин, щеше да доведе до по-мрачни сюжети. 

Равносметката от текущите събития, струва ми се, е следната. Един път, това е суданизацията на Русия, за която писах днес. Това е референция към въвеждането на частни военнизирани структури като алтернативен източник на легитимност при направлението на политическия процес (по примера на Хартум). Тоест Русия опитва от лекарството, което изписваше на държави от „Черния континент” като Судан, Мали, Буркина Фасо и Централноафриканска република. Втори път, това е афганистанизация на руските въоръжени сили. Тук става дума както за липсата на мотивация да бъде защитен режимът, обстойни примери за което наблюдавахме цял ден при марша на Вангер от границата с Украйна до Воронеж в Русия, така и за латентното недоволство в силовите структури на Руската Федерация.

Когато утре Владимир Путин се събуди, той ще има с един проблем повече на главата. Днес той бе в ролята на вегетарианец, попаднал на шоуто за културисти.