Треперя... От студ и страх. Студът е очакван, все пак лятото отдавна свърши. Но страхът – за него отдавна бях забравила. Родих сина си през 1997 година. По време на така наречената Виденова зима. Нямахме пари за памперси за малкия, понеже тогава съпругът ми беше стажант в Корабостроителния завод и през първите 6 месеца получаваше по две кисели млека на ден, вместо пари.

Майчинските се равняваха на 6 щатски долара, а жестоката инфлация буквално изяждаше доходите ни. Нямахме какво да ядем. Преживявахме на черен хляб, ръжено кафе, вода и домашно приготвено сирене. Естествено нямах кърма, предвид това, че бях слаба и не се хранех. Приятели и най-вече роднини ни помагаха, като ни подаряваха изкуствено мляко, сапуни за да къпем бебето, брашно и олио, за да си приготвяме поне вечерята. Оцеляхме физически, но семейството ни се разпадна. Разпадна се поради ред причини, но най-сериозната беше, гладът и студът.

2013 година е... Синът ми е почти на 17. У нас отново е студено, но не сме гладни. Предвид това, че не получавам майчински, баща му вече е стабилен финансово, а аз работя. Родителите ни остаряха и не могат да ни помагат с дарения от веро, сапун, кайма от 4 лева и сухари, с които да направя попара на детето си. Но аз се научих да готвя. Правя разни специалитети, хем здравословни, хем диетични хем не толкова скъпи.
Но отново ме е страх.

Страх ме е от изказванията на служителите от Енерго про, които щели да ни предупредят, когато захладнее, за да не се оплакваме от огромни сметки.
Не си включих радиаторите, когато студът нахлу в дома ми. Оправдах се пред сина си с това, че не е добре да се отопляваме от рано, понеже ще се разболяваме по-лесно и ще станем податливи на грипа. А и нямаме пари за скъпи лекарства. Разбра ме. Той по принцип е разбран, надраснал е възрастта си, не е вундеркинд, но е от тези деца, които не отговарят на родителите си. Просто е по-мълчалив.

Пих вино. И мислих. Заради студеното му детство, което му осигурих, като го родих през ужасната 97-ма. Заради студът в дома ми, заради замразените ни отношения, заради адските мразовити нощи, които предстоят.

Нели Кирчева