Със Стийв Ханке разговаря Константин Вълков

- Искали ли сте да се занимавате с нещо различно?

- Тъй като в моята кариера съм се занимавал с доста различни неща, по-скоро не. Аз съм в академичните среди в съзнателните ми години на зрял човек. Първото ми академично назначение бе през 1966 г. в Университета по геофизика в Колорадо. Там за първи път се преподаваше икономика на суровините и бях сред първите, които изучаваха това. След това се занимавах с икономика на горивата. Бях академично свободен да правя това, което искам. След това отидох в университета “Джонс Хопкинс”, където съм от 1969 г. Трябва да добавим и многото изследователски позиции по света, които съм заемал. Политическата част на моята кариера включва анализи на политики. Започнах в щата Мериленд, където живея. Имаше икономически съвет към губернатора, който бе формиран тогава и аз бях член на този съвет. Това бе страхотна възможност да започна да работя в политическата сфера, в съвета имаше изтъкнати специалисти. Губернаторът на Мериленд бе демократ. По-късно, когато бях част от съветниците на президента Рейгън, който беше републиканец, започнах да работя и с републиканци. Сблъсквал съм се с военни и комунистически режими - от Чили на Пиночет до комунистическите в Югославия.

Третата част от моята кариера е бизнес-ориентирана. Започнах да “продавам” себе си от 14-годишна възраст. В началото работих в Торонто, Канада. След това бях президент на взаимен фонд в Буенос Айрес, Аржентина. През 1995 г. това беше най-добре работещият взаимен фонд в света. И все още продължавам да работя това. Преди няколко години започнах да работя и с един хедж фонд, с който съм активно ангажиран и сега.

- Кажете за първия път, когато срещнахте Рейгън.

- Бях в Калифорния като професор в университета “Бъркли”. Това беше в началото на 70-те години на миналия век, когато Рейгън беше губернатор. Една малка група от хора, сред които бях и аз, консултирахме Рейгън по икономически въпроси. Това беше и причината за първата ми среща с Рейгън. Беше доста преди да стане президент.

- Все пак какво правихте за Рейгън, когато вече бе президент.

- Бях назначен като старши икономист към съвета на Рейгън по икономическите въпроси в Белия дом. Това всъщност беше първата и единствената официална служба, която съм заемал в Белия дом. Имах предимството да го познавам от годините в Калифорния. Той знаеше, че се занимавам с много различни неща. Към някои от тях проявяваше интерес. Ще ви дам два примера. На първо място има сериозен опит за това, което в Америка наричат обществени земи. Това са земите, които правителството притежава или по-скоро федералните правителства притeжават. Става дума за огромни площи. Равняват се на 6 пъти площта на Франция. Това е огромно предприятие, собственост на държавата. Рейгън беше много заинтересуван в приватизирането на част от тези земи, особено обработваемите, на които се отглежда добитък и други, които дават дървен материал. Президентът ми позволи да оглавя проекта за приватизиране на тези земи. Разработих всички стъпки по това и в крайна сметка Рейгън одобри тези мерки. За съжаление случи се така, че ние не приватизирахме кой знае каква част от земите.

Веднъж изнасях реч по темата, първата ми реч за приватизация бе в щата Невада, където има огромни площи обществена земи. Съпругата ми прегледа речта и ми обърна внимание, че думата “приватизирам” има френски произход. Датира от 1972 г., когато социалистическото правителство във Франция е създало частните телевизии. Ние транспортирахме за първи път думата в английския език и тя попадна в официалния речник на Уебстърс. През 1983 г. думата вече бе в речника. Това е единственото нещо, което успях да свърша с приватизацията по време на администрацията на Рейгън.
Не успяхме да приватизираме, но вкарахме думата в речника.

- Какво е мнението ви за лидерите, от които една държава се нуждае?

- Страхотното нещо за Рейгън още от годините, в които бе губернатор в Калифорния, бе, че изнасяше много речи, имаше собствено радиопредаване. Той пишеше сам речите си и те бяха за управление, обществени политики и т.н. Пишеше речите на ръка, не използваше пишеща машина. Те са публикувани в два тома. Той мислеше за тези обществени проблеми, но и ги комуникираше. Извеждаше собствените си изводи. Оформяше ги като послания и ги представяше на хората чрез радиопредаването си, което се излъчваше веднъж седмично. До него нямаше човек, който да пише речите му.

Всичко правеше сам. Ето затова той бе великият комуникатор. Правеше анализи, които след това представяше на хората. Ако не можете да убедите хората, че имате добра идея, няма начин да вършите каквото и да било. Много от политиците не могат да убедят хората за нищо поради една основна причина - те не са премислили предварително нещата.

- Кой бе първият съвет, който дадохте на българския президент Стоянов?

- Да, това бе идеята за валутния борд, който стабилизира страната. Ако няма стабилност, няма възможност да се направи каквото и да било друго.

- А личен съвет?

- Не мога да си спомня конкретен съвет на лично ниво. Бях написал документ, не съм сигурен да си спомням точната дата, но със сигурност беше след въвеждането на валутния борд. Значи е било след месец юли 1997 г. Не е тук при мен, у дома, но пазя бележката в офиса. Въпреки това си спомням за какво точно ставаше дума в нея. Основната част беше именно комуникацията. След като валутния борд действаше, президентът получи огромно одобрение от това, защото - знаете ли - това е невероятно, имаше 56 хиперинфлации в света, една от тях бе България. Посъветвах Стоянов да капитализира този успех, защото той имаше основанието да го направи. Той бе един от защитниците на валутния борд. И другото, за което говорих в бележката, е да атакува корупцията.

- Какво всъщност работи съветникът на една държава? Един съветник може ли да предлага нови, рисковани, нестандартни съвети?

- На първо място трябва да отбележа, с изключение на работата ми в Белия дом, където бях назначен на пълен работен ден, докато работех за Рейгън, моето правило е да приемам позиции на съветник, само ако те не се заплащат. Отказвам да ми плащат за това, правя го про боно. Причината е, че ако бъда платен съветник, това значи да загубя свободата си да давам съвети. Превръщаш се в един наемник. Беше важно за мен да реша, че няма да получавам заплащане. Сега имам свободата да давам всякакви предложения и съвети. Докато съм съветник, аз не участвам в неща, които считам, че са загуба на моето време или на времето на лидерите. Не се занимавам с малки детайли. Трябва да правиш големи неща, какъвто бе валутният борд в България. Знаех, че ще проработи.

- Не сте се страхували, че нещо може да тръгне в погрешната посока?

- Не, знаех, че 100% това ще проработи и моят проблем бе да убедя Стоянов.

- Спорихте ли с него?

- Разбира се, в онова време имаше много българи, които бяха против валутния борд. Моята работа бе да ги убедя, че няма риск, че това ще проработи. За щастие Стоянов бе позитивно настроен, разбира се, че бе и притеснен, че може и да не проработи. Но си спомням един път, сигурно е било през август или септември 1997 г., той ми каза насаме, че не може да повярва колко добре е проработило всичко. Толкова добре, колкото не е очаквал.

- Ако трябва да наемете българин, кого ще изберете?

- Задавате въпрос, който крие опасности (смее се). Мое правило в политиката е, че не обичам да сe замесвам с определени личности. Мога да говоря за политики, но не и за личности. Десет часа мога да ви говоря за валутния борд, но не искам да се отвличам от големите идеи. Мога да ви кажа много неща за президента Стоянов, защото съм бил негов съветник. Нямам проблем с това, защото ние работихме заедно като един отбор.

- Кои са учителите, на които вие се възхищавате?

- На първо място това е съпругата ми, госпожа Ханке. Трябва да добавим и многото приятели. Но честно казано обичам да мисля сам. Иначе имам доста ментори, които са мои добри приятели. Някои от тях са Нобелови лауреати. Ето сега отиваме със съпругата ми в Италия, на гости на Робърт Мъндел. Всяко лято пътуваме до къщата му в Тоскана. Той е носител на Нобелова награда по икономика. Мъндел има страхотна къща, която купи през 1969 г. С него работим заедно в един икономически съвет към ОАЕ.

- Има ли места, където не сте успели?

- Бих казал, че провалите са по-скоро случаи, в които си се опитал да артикулираш промяна в политиките, но политическата класа или хората в страната не са се съгласили да приложат идеите ти. Нещо подобно се случи в Индонезия, където бях съветник на президента Сухарто по време на азиатската финансова криза през 1997 г. Сухарто първоначално се съгласи да въведе валутен борд. Същия ден стойността на рупията се повиши с 28%. Идеята бе абсолютно идентична с българската. Щеше да проработи веднага и да спре кризата. Това се случи през януари 1998, но през май международният натиск против въвеждане на борда и особено натиска на САЩ бе много силен. Тогава Сухарто се отказа. Бях там, когато президентът Клинтън се обади четири пъти и каза на Сухарто, че ако Индонезия приложи моята идея за валутен борд, страната няма да получи 42 млрд. помощ. /24chasa.bg