Въпросът за референдума за АЕЦ "Белене" навлезе в стилистични и терминологични дебри като това дали става дума за нова ядрена или атомна централа (което е едно и също), дали да е в Белене или другаде, или пък се имат предвид нови ядрени мощности, като нов реактор в "Козлодуй".

Цялата работа намирисва на отблъскване на обикновения гласоподавател, който едва ли може да влезе в тънкостите и кривулиците на политическите съображения и формулировки. Въпросът започва да прилича на фундаменталния проблем за това кое е първично – яйцето или кокошката. Първоначално премиерът Борисов заяви, че ГЕРБ е съгласна на въпроса, под който са се подписали хората в инициирания от БСП референдум за това дали е необходима нова централа в Белене. При това пренебрегна предложението на президента във въпроса да се включи формулировката за нови ядрени мощности, без да се уточнява къде да са. А това автоматично пренася въпроса към евентуалния седми реактор в Козлодуй.

По-късно обаче подчиненото на Борисов мнозинство в правната комисия на парламента излезе с нова формулировка за нов референдум, която гласи "Да развиваме ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа". От предишния въпрос за референдума на БСП отпадат атомна и "Белене". Червените веднага реагираха и обявиха, че референдумът им е откраднат. Те заявиха, че ГЕРБ се страхува от референдум, на което Борисов отговори, че Станишев иска референдум, а не централа, защото ако е искал досега, можел да я построи.

Президентът Плевнелиев пък се оказа, че ту иска да прати питане до Конституционния съд за допустимостта на въпроса, ту че няма да го праща. Управляващите настояват, че въпросът е незаконен (не е ясно дали и неконституционен), тъй като не може да се пита за конкретни проекти, а от БСП репликират, че НС вече се е произнесло за спирането на проекта АЕЦ "Белене". От ГЕРБ контрират, че Народното събрание не е спряло проекта Белене, а е подкрепило решението на Министерски съвет за неговото спиране. Иначе от всички страни се кълнат, че искат да има първи демократичен референдум в историята на България, само не е ясно за какво ще бъде той.

Че целта на този референдум е политическа е ясно от самото начало, колкото и да се говори за изразяване на мненията и връщане държавата на гражданите. Експерти са против това конкретен проект да бъде обвързан с подобно допитване, като някои обаче твърдят, че "Белене" е необходим за страната, други са на обратното мнение. Същевременно малко е вероятно този референдум да доведе до конкретен прагматичен резултат, освен до политически. Едва ли може да се стигне до изискуемото по закон гласуване на толкова българи, колкото са били на последните парламентарни избори. Всъщност кашата с въпроса има точно този смисъл – отблъскване на избирателите. Същевременно управляващите с промяната му се застраховат ако случайно се получи мнозинство, да не се конкретизира коя ще бъде новата ядрена централа – дали Белене или Козлодуй, където пък става дума за нов реактор, срещу който няма възражения.

Ако пък се окаже, че референдумът не достигне необходимата бройка на гласувалите, но въпреки това привържениците на "Белене" са повече, БСП ще използва това в своята политическа кампания за изборите. Да не забравяме, че 770 000 са подписалите се за референдума и точно те ще гласуват "за" Белене, въпреки твърденията на Станишев, че това са хора, които просто искали референдум, за да си кажели мнението. От отсрещната страна няма подобна мобилизация и в повечето случаи техният вот ще е с неучастие. Единственият изход, като че ли е запазването на въпроса на БСП за Белене и мобилизация на всички "за" и "против" при ясна експертна разяснителна кампания без намеса на политиците, така, както се случи в Литва и почти две трети там бяха против строежа на нова атомна (ядрена) централа.

Че свободата на изразяване е застрашена, по това обаче няма спор в обществото. С политически, финансови и корпоративни методи се потискат мненията в медиите, но коректив има и той е в Интернет. И може би точно затова беше важна една конференция в Европейския парламент миналата седмица, организирана от българския евродепутат Ивайло Калфин и колежката му евродепутат Амелия Андерсдотер от шведската Пиратска партия. Темите бяха за директива за повторното използване на обществените данни в интерес на прозрачността при ниски цени със спазване на авторските права и модернизирането на Интернет, без да е в ущърб на потребителите. Целта е всички обществени фондове, включително архиви и библиотеки, да бъдат свободни за гражданите, а модернизацията на Интернет, каквото е целта на предстояща конференция в Дубай, да не води до цензура, било тя и по икономически причини.

А че миналото е важно да се знае е безспорно, включително и от архивните масиви на националните медии. Това, обаче няма нищо общо с научни конференции от рода на тази за 70-годишнината на Людмила Живкова в СУ "Св. Климент Охридски", която беше посрещната с протести и възражения. Никой не иска да крие истината за дъщерята на бившия български диктатор, в памет на която се направиха ред чествания и експозиции, като тези в галерия "Кредо Бонум" и държавната Национална галерия за чуждестранно изкуство. Но вече като че ли може да се мисли не само за носталгия, а за пълзяща декомунизация. Макар и дъщеря й Евгения Живкова да заявява, че комунизъм в България не е имало.

Пък и Людмила Живкова, колкото и претенции да има за нейния принос в културното отваряне, което е най-вече към мистичните идеи на покойния Николай Рьорих, не е фигурата, за която трябва да се правят научни сесии в най-голямото висше учебно заведение в страната. А не в някое квартално читалище или в музея в Правец. А това, че са й благодарни художници като Никола Манев (редовен събеседник на един журналист от БНР), на когото била разрешила да работи в чужбина, въобще не е от интерес за културното отваряне на България към света.

-------------------------

Стефан Джамбазов е журналист и режисьор – документалист. Работил е като журналист в БНР, вестник "Демокрация", Инфорадио, РФИ – България. Има над 30 документални филма, повечето авторски, реализирани в СТФ "Екран" и Студия "Време". В момента е редактор на отдел вътрешна информация в БГНЕС. /БГНЕС