- Как се чувствате, г-н Данаилов, в първия ден след завръщането ви в парламента?
- Колко е хубаво от време на време да изчезваш от политическото пространство! Без да включа, се върнах в първия ден на пролетта. Просто онзи ден погледнах, че на 19-и ми свършват болничните, и казах вкъщи, че и аз приключвам с болничните. Те могат да се удължават, тъй като моята битка продължава все още.

В тези 4 месеца, в които трябваше да седя повече вкъщи поради грипове и ниската ми имунна система в момента, наблюдавах много от вашата работа. Вие ме информирахте добре - тук-таме субективно, тук-таме обективно, но отстрани е по-интересно да гледаш. Много бързо разбираш колко може да ти дотегне да слушаш всеки ден политики, остри препирни и т.н. Може би защото в такава ситуация, когато правиш преценка за живота си, виждаш колко е абсурдно това. И колко е по-добре да получаваш и да даваш позитивна енергия, отколкото да получаваш отрицателна. Наблюдавайки лицата на много от хората, които са в този парламент - някои от които познавам отдавна, чисто човешки, наистина в мен остава убеждението, че видят ли я тази трибуна, нещо им става на тия хора.

Не знам кога ще го осъзнаят. Не им пожелавам да се разболяват трайно, но е хубаво да правят една вътрешна преценка и да се отървават по малко от това, което се случва. А то тепърва предстои, защото знаем, че идват избори. Така че, извинявайте, но в един момент спрях да гледам политиките в телевизиите и в пресата, разбира се, които започват в ранни зори и свършват в късни вечери. Преминах на криминални филми и на смешни книги. Много интересно, попаднах на книги на известни мои познати, които са преживявали подобни състояния като моето. В Париж бях взел книгите на Рангел Вълчанов, бог да го прости, за да ги дам на една негова приятелка, и зачетох отново за неговото отношение, неговата усмивка към едно лошо заболяване, което имаше. Една смешна преоценка за живота. Това ми е по-интересно. Във всички случаи не мога да преценя доколко българското общество е заредено с позитивна, а не с отрицателна енергия. Извинявайте, но най-много ме тревожи именно това злостно отношение, което съществува в обществото и което не дава - от тук и от другите две сгради (на властта) на “Дондуков”, опит за позитивност и за някакво разбирателство в нацията. И няма да ни върви, за съжаление…
Иначе това е - идвам тук, любопитно ми е сега. Даже измислих, че е най-добре да се плаща на депутати според говоренето.

- Как така?
- Ако гледате италиански сериал, през цялото време звучи музика, която е авторска. Попитах моя режисьор как се заплаща - дали на час. “Не - казва. - Всяка минута се плаща.” Така че най-големите хонорари получават композиторите заради многото музика - ако филмът е час и половина, час и 35 мин е музика. И днес, като слушах разговорите, прецених, че може би е по-добре тук да се плаща за дълго говорене. Защото излизат, говорят, говорят… Макар че нищо особено не казват. И може би на този принцип да се дават бонуси.

- Но така бюджетът няма да издържи.
- Ааа, моля ти се, само бонуси! (Смее се.) Шегата настрана, макар че този живот трябва да се гледа и с усмивка.

- Продължавате ли да се снимате? Получавате ли покани за нови роли?
- Снимам непрекъснато. Получих една много интересна покана, на която не отговорих. Понеже в неделя ще ходя в Би Ти Ви, за която знаете, че работя, и там трябва да кажа много неща. Но това, което казвам сега, е - нови роли, да. Не мога все още да поема голяма театрална роля, тъй като битката продължава. Иначе през цялото време продължавах да снимам “Фамилията”. Екипът 2 месеца и половина работеше с маски - все едно бяхме в болница. Всички мои колеги - от най-обикновените работници, операторите, всички…
Само актьорите, с които си партнирам, бяха без маски.
Особено уважение, от което ти става драго… Защото те знаеха и разбираха моето състояние. Така че и това се помни.

- А каква е новата интересна роля?
- В новата интересна роля не мога да вляза и не се свързах с хората. То е друг разговор, който стана случайно. В момента се реализира един “Хамлет” съвместно между Столична и Благоевградска община в двата театъра. Споделих с един от младите колеги, с които снимаме във “Фамилията” и който се готвеше за кастинг в “Хамлет". Казах му: “Виж какво, задължават ли ви да бъдат от монолозите на Хамлет?” Той вика: “Не.” Казах му: “Я вземи монолога на краля. Уникален е.” Той ме попита защо. Обясних му, че навремето, когато играех Хамлет, много исках да играя краля. Викам му: “Беше ми мечта, но тогава Асен Шопов каза, че нямаме Хамлет и аз ще съм Хамлет, а Велко Кънев, бог да го прости, ще играе краля.” И той това го споделил пред хората - че заветна мечта на Ламбо била да играе краля. В почнаха да ми звънят. Аз съм в това време в Париж, разпнат между апарати, проверки и кървища. (Смее се.) Решили, че като е заветна мечта, ще я реализирам. Но така си и остана. Не, не може.

- Кога се връщате на сцената?
- На 22-и другия месец. Ще играя Пигмалион. Ще поканя хората от болницата Накрая искам да ви кажа, че наистина нашето общество е физически болно, освен психически. Това, което видях в тези месеци, тъй като всяка седмица ходех в болницата и виждах много хора с подобно и по-тежко от моето заболяване. Това, което ми направи впечатление, е, че това са млади хора. Млади хора, на които можеш да им дадеш кураж само…

Крайно недостатъчно е това, което има като база националната хематология! А смея да твърдя, че лекарите, техниката, която имаме, това са лаборатории и роботи, не са на по-ниско ниво от френските. Като се знае, че французите са най-напред в това отношение. Не крия, че съм се заел всячески, с каквото мога, да повлияя да се замислим за разширяването на националната хематология.

От цяла България идват хора. И пак казвам - старите някак ще го преживеем, но това млади хора да изпадат в такова заболяване, а те са много. Те са много.

- Имахте ли вече такива разговори със Сергей Станишев и с Таня Андреева?
- На Сергей Станишев съм му намекнал, защото аз съм подготвил стратегиите. Разбрах, че министър Андреева е поела ангажимент да се срещне с ръководството на болницата. Сега ще направя справка дали те най-накрая са получили покана да се срещнат с министъра. Добре е да бъдем единни, защото в това отношение нашата хематология е наистина напред. Аз имах възможност да замина веднага за чужбина. Но от първия си контакт с проф. Михалев и с целия екип реших, че ще остана в България и че в България ще си проведа лечението.
А не веднага да кажа: “Не, йок, тук няма никаква медицина, нищо не се случва!” Нашите лекари имат нужда също от самочувствие. И аз видях все пак как един голям френски професор се отнася към проф. Михайлов, който е много по-млад от него - с достатъчно уважение. Така че не крия моите послания и моите лобирания. Сигурно във всички сектори на здравеопазването е така. Някой ще каже: “Трябваше да ти се случи, за да се заемеш.” Да, трябваше да ми се случи, за да видя с очите си, в един дълъг период, какво е това… И в това отношение шапка им свалям! Факири лекари и факири медицински сестри! Идете да ви бучат ръчичките през ден да вадят кръв и да видите какво става.

Благодаря ви за вниманието! Надявам се, че днес ще гласуваме и изберем ЦИК. На вас ви желая приятна работа и ако има нещо във връзка с моите идеи за болницата, ще ви информирам, за да ми помагате. Дано да се чуе от министърката на здравеопазването да приеме тези двама ръководители на тази болница. /24chasa.bg