От Фейсбук профила на Евгени Кънев

Интересна смяна на персонажите за борба с евроатлантическото влияние у нас наблюдаваме след влизането в ЕС.

В първата част на Прехода, тя бе ръководена директно или косвено от политици, отгледани от МВР и със школа в Симеоново - стартирайки от Общонародния Комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), дал път на два пъти президент и днес виден задкулисен играч - и стигайки своя апогей с дългогодишен премиер и лидер на една от най-големите български партии.

Точно същият президент обаче предоставя плацдарм на първия генерал в политиката като вицепрезидент. Следват куп генерали-политици от авиацията, докато и те се сдобият с президент. Общото между всички е, че са обединени срещу влиянието на НАТО в полза на Русия, въпреки че някои от тях дължат генералското си звание именно на НАТО.

Дали обаче тази метаморфоза е чист вътрешен порив или условие за влизане в политиката?

Да вземем гениалната идея на новия партиен лидер и бивш генерал за одобряване на депутатите от борд с представители (кои?) на БПЦ, БАН, синдикатите и …работодателите (които неизвестно защо са изпускани от медиите).

Ами идеята обаче не е съвсем нова.

Оказва се, че подобна идея е въведена от Мусолини. В парламента на Италия от 1928 г, 400 депутата са излъчени от 1,000 кандидати, номинирани от синдикатите, работодателите и граждански организации. А след това Великият Съвет на Фашизма избирал 400 от тях.

Интересно съвпадение?

А какво да кажем и за един друг бивш генерал, който се втурва в политиката с прокламация за вредния Запад и братска дружба с Русия? Тук е само малка подробност, че същият дължи кариерата си на мисии на НАТО. По интересно е, че след дълги съдебни дела за злоупотреби в армията е оправдан. И както с много други политици у нас, които след среща с прокуратурата изведнъж сменят публичния си облик - и той се втурва в нея с антинатовски лозунги. Но не щеш ли - в публичните материали по делото има информация за негова жалба, че заради клеветите срещу него му е бил провален важен пост в… НАТО.

Та изглежда и у нас, както в “братска Русия” военните поемат нещата с все по-твърда ръка…

Последната фаза на Прехода, вероятно.