Поредният скандал под общотото кодово название “Гном”, който разтърси държавата не е никаква изненада за тези, които са наясно, че у нас всяка власт подслушва неудобните си опоненти.
Кое е по-различното обаче?

И защо вони повече отколкото би трябвало да се очаква? Първото, което му идва на ум на човек, когато чуе името на бившият шеф на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов е да сбърчи гнусливо носле и снизходително все пак да изчерпи личността му с една думичка: “Джудже!”.

Защото джуджетата са добри само в приказките. И то когато не са писани от Иван Костов.Именно ген. Атанас Атанасов бе зловещата дясна ръка на бившият син премиер Иван Костов, а е знайно, че при Командира нямаше нищо скрито покрито, когато ставаше дума за някой противоречащ на мнението и позицията му.
Днес, обръщайки се назад без грях на сърцето можем да кажем, че точно при управлението на Иван Костов България бе обзета от смразяващият леден дъх на слухтенето, преследването и ловенето на сиви мишки в тъмна стая. Всеки, който бе дръзнал да каже, че Командира е диктатор и че синьото управление се изражда в сатрапно командарене падаше под ножа първо на верните пажове на тогавашният син премиер - хрътките от Националната служба за сигурност.
Или казано разговорно - контраразузнаването.

НСС БЕ ПРЕВЪРНАТА В МЕЛАЧНИЦА НА СЪДБИ, КОИТО НЯМАХА НИЩО ОБЩО С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ.
Днес на много хора не им е удобно да си припомнят, но първият истински скандал за подслушване на политици, журналисти и общественици стартира именно от Варна през 1998г. По това време градът бе скован от средновековното управление на ексобластният управител и пак по това време любимец на Иван Костов Добрин Митев. Беше времето и на първоначалното разграбване на националният капитал, по-късно приватизиран от подставени лица на сините апапи. Варна вегетираше под похлупака на самодоволството на местните сини велможи и не смееше да гъкне, защото всеки полъх на свободомислие бе смачкван с жестокостта на калният ботуш, който потъпква нежното бяло кокиче. Бизнесът - от най-едрият до едноличният търговец бе подложен на невероятен рекет и натиск, общината и кръгът около тогавашният кмет Христо Кирчев - на сеч, а журналистите просто бяха онемели от свирепата цензура, имаща не само чисто политически, но и икономически характер.Тоталното крадене във Варна предстоеше - ключовите големи фирми бяха оглавени от хора на Митев и Костов. Зловещата приватизация на “Златни пясъци” започваше и в нея главното действащо лице не се казваше Любо Ролбата / известен местен донор на Добрин Митев/, а Славчо Христов. Това обаче щеше да стане ясно по-късно. В онзи момент, на Костово-Mитевата глутница и трябваше здрав и непромокаем полицейски чадър, който да осигури непробиваемо осъществяване на тъмните и рекетьорски и приватизационни мераци. И така на манежа цъфна т.нар. “софийска бригада”, оглавена от гротескната фигура на полк. Иван Стефанов. Още по-късно щеше да стане ясно, че “внезапното” сваляне на тогавашният директор на РДВР -Варна Наско Рафайлов е по изричното предложение на Добрин Митев, и че Иван Костов се налага дори над волята на вътрешният си министър Богомил Бонев, буквално заповядвайки му да ръкоположи моментално “софийската бригада” във Варна.

Истинската причина за свалянето на екипа на Рафайлов от власт в РДВР-Варна години по-късно ще доверят източници от контрарузузнавенето, според които Рафайлов и тогавашният шеф на РСС - Варна Иван Иванов отказват да дават на Добрин Митев искана от него секретна информация.
С идването на “софийската бригада” Варна се превърна в плацдарм на безумни полицейщини, отвратителни преследвания по политически причини и свидетел на това как властта може да употреби ченгетата в своя полза. Добрин Митев искаше всичко и всеки, който се опреше на девиза му “Властта трябва да се консумира!” влизаше в ръчичките на послушните ченгета на полк. Иван Стефанов. Преследвания, рекет, скалъпване на нескопосни разработки за неудобните на властта - всичко това трябваше да всее СТРАХ за да може местният велможа от Повеляново и неговият покровител от Драгалевци да си разиграват коня както решат. А и между времеменно да напълнят гушите с пари, които да осигурят за цял живот и поколенията им.

ПЪРВИЯТ СКАНДАЛ С ПОДСЛУШВАНЕ НА НЕУДОБНИ ПОЛИТИЦИ И ЖУРНАЛИСТИ ГРЪМНА ВЪВ ВАРНА И “СОФИЙСКАТА БРИГАДА” БАЯ СЕ ОЗОРИ ДОКАТО ГО ПОТУШИ.
Лятото на 1998г. аз и колежките ми от в.”Труд” Юлия Кунева и Невяна Троянска успяхме да се сдобием със специална апаратура, която показваше дали телефонът, от който се говори се подслушва. При проверка на местните редакции на “24 часа” и “Труд” телефоните на журналистите светнаха “червено”, което означаваше, че са индикирани. Личният ми домашен телефон също “изпищя”. Странното беше, че единствено телефоните на рекламата в офисите останаха чисти. Преди да изнесем скандалът на показ, проверихме служебните телефони на високостоящи съдии във Варненският районен съд и в прокуратурата, които също се оказаха под контрол. В Община - Варна “светна” служебният телефон на пресаташето на кмета, а Христо Кирчев превантивно пускаше силно чешмата в стаичката си в кметския кабинет, за да заглуши евентуално слухарският интерес към него. Бизнесмени, политици и общественици, които ненавиждаха режимът на Костов и Добрин Митев също се оказаха подслушвани.

Скандалът се разрази с пълна сила. Трите журналистски подадохме жалби както в РДВР -Варна /каква ирония!/, така и във Военна прокуратура. Аз имах информация от вътрешен свой човек в РСС -Варна, че освен на подслушване съм поставена и на “външно наблюдение”. Месец по-късно информаторът ми бе уволнен от “софийската бригада”. Полк. Иван Стефанов, тогавашният шеф на полицията Георги Живков и ексшефът на РСС - Варна Орлин Станчев сериозно се притесниха и по заръка на “гномчето” Атанас Атанасов трябваше колкото се може по-елегантно да потушат скандала. Как обаче човек с дърварски обноски като полк. Стефанов можеше нежно да потуши скандал? По най-тъпият начин.

Извика от София един експерт, който упорито мънкаше името си, и който впоследствие се оказа тогавашният шеф на ДОТИ Григор Григоров. На среща с нас, журналистките, единственото нещо, което искаше експертът Григор бе да му дадем апаратът за да го проверял колко е читав. А пък с типично полицейска постановка Георги Живков една късна вечер спешно ни повика в РДВР -Варна уж за среща с полк. Иван Стефанов. Отивайки в сградата на полицията се оказа, че “май не сме разбрали, че ставало дума не за девет часа вечерта, а за девет на другата сутрин”. В цялата суматоха бяхме извадени от домовете си за един час. Година по-късно щях да разбера, че изваждането от къщи не е било случайно, защото е трябвало някой да “изчисти” дома от някои нещица на службите, които те обичат да набутват по разни места.

---

Продължава тук...