Единният фронт сред "зелените" по отношение на АЕЦ също се разпада

Пътната карта на Европейската комисия за намаляване на емисиите с 90 % до 2040 г., която бе публикувана миналата седмица, вече не включва позоваване на целта за 30 % намаление на емисиите на метан, азот и други газове, свързани със селското стопанство, съобщава Financial Times, като се позовава на служители на ЕС.

Това се случва след широко разпространени демонстрации"на земеделски производители във Франция, Германия, Белгия и Италия, пише вестникът.  Изданието добавя: "В писмо до Комисията от понеделник Зелените заявиха, че фермерите са "хванати в капана на система, която ги смазва", и че Брюксел трябва да предложи мерки, включително извънреден данък върху компаниите от хранително-вкусовата промишленост, за да ги подкрепи."

Politico пише: "Актуализираният вариант на плана, който все още подлежи на промяна, представя селското стопанство в по-положителна светлина в сравнение с по-ранните проекти. Подчертана е и ролята, която секторът играе в "продоволствения суверенитет" на ЕС. Това преформулиране е в съответствие с искането на влиятелната дясноцентристка Европейска народна партия (ЕНП) - политическото семейство на висшия изпълнителен директор на ЕС Урсула фон дер Лайен и най-голямата група в Европейския парламент."

Изданието добавя: "От актуализирания проект бяха изключени и препоръките към гражданите да променят поведението си, като например да ядат по-малко месо, както и стремежът да се прекратят субсидиите за изкопаеми горива."

Енерджи Монитор също съобщава за предстоящите предложения: "Някои се питат и доколко е сериозно да се предлагат амбициозни цели, след като Комисията вижда, че националните правителства на ЕС не правят необходимото, за да постигнат съществуващата цел за 2030 г. от 55% в сравнение с нивата от 1990 г. Неотдавнашният анализ на проектите на националните планове на ЕС за климата беше обезсърчителен...

В доклада бяха разгледани националните планове в областта на енергетиката и климата на пет държави: Италия, Унгария, Нидерландия, Испания и Швеция. Той установи, че те имат "значителни пропуски в прозрачността по отношение на определянето на начина, по който ще бъдат постигнати целите за намаляване на емисиите до 2030 г.".

Ройтерс твърди, че предложенията ще "дадат началото на политическия дебат относно целта", но добавя, че "от новата Европейска комисия, сформирана след изборите за ЕС през юни, ще зависи да направи окончателно правно предложение". Блумбърг също прави преглед на предложенията.

В други европейски новини Guardian съобщава, че "Европейската зелена партия е избрала Тери Райнтке и Бас Ейкхаут за водещи кандидати в кампанията си преди изборите през юни, които според социологическите проучвания ще доведат до загуба на места".

Politico добавя: "Зелените партии се сриват в проучванията на фона на отслабващия отзвук в политиката за климата и натиска да бъдат по-прагматични. Така че, въпреки че повечето зелени партии остават скептици по отношение на атомната енергия в сърцето си - твърдейки, че изграждането на нови ядрени централи е скъпо и бавно и че те произвеждат дълготрайни радиоактивни отпадъци - техният единен фронт се разпада."

На друго място Politico съобщава: "Берлин се съгласи да похарчи 16 млрд. евро за изграждането на четири големи газови централи, за да задоволи търсенето на електроенергия, в рамките на мащабен ремонт на енергийната мрежа на страната. Правителството описва централите на изкопаем газ като "модерни, изключително гъвкави и благоприятни за климата", тъй като ще могат да се преоборудват, за да използват чист водороден газ, произведен от възобновяеми източници.

Предвижда се централите да произвеждат до 10 гигавата електроенергия. Групите за защита на околната среда обаче остават скептични, като "Грийнпийс" осъжда стратегията като "идеален пример за това как шумът около водорода е само димна завеса за повече изкопаем газ". Ройтерс добавя: "Министерството заяви, че плановете за преход към водород трябва да бъдат изготвени до 2032 г., за да могат централите да преминат изцяло на водород между 2035 и 2040 г."

Това се случва в момент, в който Financial Times съобщава, че ръководителят на основната индустриална асоциация на Германия "е заклеймил енергийните политики на германското правителство като "абсолютно токсични".

Вестникът продължава: "Зигфрид Русвурм, ръководител на BDI, заяви пред "Файненшъл таймс", че германската програма за климата е "по-догматична от всяка друга страна, която познавам". Решението на страната да се откаже постепенно от ядрената енергия и въглищата и да премине към възобновяеми енергийни източници поставя предприятията в най-голямата европейска икономика в неизгодно положение спрямо тези в другите индустриални държави, каза той."