В края на миналата седмица стана ясно, че са открити минимум три големи планети в самата периферия на Слънчевата система. Една от планетите според учените е по-голяма от Плутон по размери и се явява най-голямото космическо тяло открито от астрономите от 1864 година насам, когато е открит Нептун. Безпрецедентният характер на откритието е признат от всички учени, но мащабът му и резултатите от него тепърва престои да се преосмислят.

Въпреки че най-голямата от откритите планети масово беше наречена “десетата” в Слънчевата система, последствията от откриването й засега трудно може да се оценят. Напълно възможно е новото откритие да “лиши” от статута на планета Плутон. Заедно с това е ясно, че представите ни за Слънчевата система ще бъдат преобърнати. “Поясът на Куйпер”, който дълго време се смяташе за абстрактен термин, придобива конкретно съдържание, а далечната периферна част на Слънчевата система се оказва “населелна” от множество големи, масивни и студени тела, запазили тайните от “юношеските” години на нашата планетна система.

Най-големият от откритите обекти е планетата, която носи все още индекса 2003 UB313. Тя се намира в момента приблизително на разстояние 97 пъти по-голямо от това, на което обикаля Земята около Слънцето. По този начин това е и най-отдалеченото космическо тяло от този тип, известно на науката. Освен това, този обект е и най-големият в Куйперовия пояс. Както и Плутон, планетата 2003 UB313 е покрита от метанов лед, а температурата на повърхността й е едва с 30 градуса по-висока от абсолютната нула.

Започвайки от 1992 година насам, астрономите откриха редица обекти, разположени както и Плутон, в Куйперовия пояс. След това бяха открити Кваоар и Седна. Досега тя се смяташе за най-отдалечения обект в Слънчевата система – орбитата й е разположена на 91 астрономични единици. В хода на целенасоченото търсене на обекти в Куйперовия пояс астрономите откриха и новата планета, претендираща да се нарече десетата планета на Слънчевата система, както и две други тела с размери малко по-малки от Плутон.

За пръв път 2003 UB313 е регистрирана през октомври 2003 година, но едва на 8 януари 2005 година става ясно, че обектът е разположен доста далеч и е с голям размер. Space Daily съобщава, че според изчисленията обектът се намира в афелия на своята орбита, по която той обикаля около Слънцето за 560 години. Орбитата му е силно разтеглена – 280 години планетата се е приближавала към Слънцето на разстояние от 36 а.е. Орбитата е наклонена спрямо еклиптиката на 44 градуса. В момента 2003 UB313 се вижда от Земята като слаба звезда от 18,9 звездна величина, но в перихелият ще е значително по-ярка от Плутон.

Според резултатите от наблюденията, проведени в обсерваторията Gemini, повърхността на обекта 2003 UB313 по спектралните си характеристики е сходна с тази на Плутон. Наблюдения с помощта на спектрографа в близкия инфрачервен диапазон показват, че повърхността е покрита с метанов лед. Наличието на лед от метан свидетелства, че повърхността на планетата не се затопляла съществено от времето на образуването на Слънчевата система преди 4,5 милиарда години. В противен случай метанът мигновено би се изпарил. Сред обектите от Куйперовия пояс метан се наблюдава само на Плутон и на спътника на Нептун – Тритон.

Учените са успели да получат спектъра и на още един обект - 2003 EL61. В него се наблюдават отчетливи признаци за наличието на воден лед, подобно на Харон – спътник на Плутон.

Резултатите от безпрецедентната поредица нови открития са такива: Обектът 2003 EL61 се намира на 52 а.е. разстояние от Слънцето, диаметърът му е около 1500 километра, има спътник, масата на системата съставлява 32% масата на Плутон, в спектъра на повърхността доминира воден лед. Информацията за обекта 2005 FY9 е много оскъдна. Той е по-ярък от 2003 EL61 и съответно може би е малко по-голям. Обектът 2003 UB313 се намира на разстояние 97 а.е., по размери превишава Плутон, а по спектър е подобен на него.