Чухте ли какво прогнозира днес вицепремиерът Цветан Цветанов пред БНТ - че в близко бъдеще ще останат „два-три” политически субекта? Така той потвърди косвено стратегията на задкулисните договорки между ГЕРБ, Георги Първанов и Ахмед Доган да си обозначат териториите и да си разпределят порциите.
Опасенията на съществуващи към момента политически формации, че се опитват да ги затрият, за да се улесни процесът на търговията с влияние между договарящите се „оцелели”, явно не са безпочвени.

Това е тенденция, която се очертава все по-ясно. Самото говорене, както и липсата на определен тип изговаряне на каквато и да било критика към главния играч в тройката и настоящ президент Първанов, оставят все по-малко място за съмнение накъде са устремени мислите на заговорниците. Наричам ги с тази силна дума, защото се опитват да прикрият своята цел и се сговарят зад гърба на обществото.

Ще припомня отново, че кандидатите на ГЕРБ за президент (а сигурен съм и за кметове, и за общински съветници), спазиха желязно правилото, наложено от техния лидер още на учредителния конгрес на партията, че за Първанов има право да говори само самият Борисов. Сега наблюдаваме продължението на тази линия с демонстрацията на размяна на любезности в рамките на заговорническия кръг. Под формата на демонстрация на спортсменско уважение към силата на конкурента, Борисов засипа Доган с комплименти за доказаната от него електорална потентност и не спести похвалите си към Първанов за неговото (спазарено, според мен) също такова джентълментство във феърплея спрямо победителя на изборите, изразено в поздравления и други публични изблици на взаимни чувства. Сред тях са демонстрациите на топли отношения с новоизбраната „президентска двойка” (както вече медиите упорито наричат президента Плевнелиев и вицепрезидента Попова, сякаш са се оженили - интересно, дали Първанов и Марин също са „двойка”, или участието в шушукането зад кулисите с Борисов ги прави „тройка”?).

Съмнявате ли се в съществуването на подобно другаруване? Ваше право е! Но все пак се вгледайте в подробностите от картинката, илюстрирана от самодоволната физиономия на Първанов на репетицията на смяната властта, която напомня смяната на караула пред мавзолея на Георги Димитров, командвана от водещия офицер в процеса – самия Първанов. А вече му е обещана и почетната роля на участник в току-що измислен(?) президентски съвет, на който той ще продължи да „надгражда” (по думите на Плевнелиев) граденото от него 10-годишно безвремие.

Най-видната мишена на тройния заговор е Станишев и властта му над БСП, над която тегне сянката на бившия й лидер Първанов, чието завръщане на върха беше категорично предречено тези дни от самия Борисов. Съответно Станишев оказва най-яростна съпротива, но в рамките на клетката, в която се мята като в капан, защото спазва омертата да бяга от пряк сблъсък със Сокола и соколаря му на върха на държавата.

Макар да се опита днес в телевизионна изява, паралелна на появата на Цветанов, да омаловажи тази тема, защото не била важна, същевременно Станишев предупреди „никой” да не се опитва да му взима лидерството. „БСП е мъдра партия”, отсече той и отказа да конкретизира името на „някой”, който в случая имаше предвид под „никой”.

А някой да се сеща за друго име, освен Георги? Е, той има и друго, но от Станишев, дръпнал спусъка на стрелбата с досиета срещу враговете на БСП чрез тяхното избирателно отваряне (истински важните за кукловодите тефтери ги няма за публично поругаване - лично проверих десетки имена и получавах купчини от празни папки в съответната комисия, с надпис: „изтрито с протокол от…”), няма да чуете въпросното паралелно название на президента, който има да му връща тъпкано и по линия на „приятелския огън” с досиетата.

Ако Станишев обаче има съпротивителни сили и шансове в неравната битка за оцеляване срещу тримата прокрадващи се в нощта хищници, какво да кажем за синята плячка на Борисов? Тя е все така вкусна за него с потенциала за пълнене на урните от страна на демократично мислещите българи, разпилян електорално с годините, без обаче да е сюблимирал нейде в космоса. Този син планктон на демокрацията е като всичко останало материално в природата - видоизменя се, но не изчезва, макар част от него да е попаднал в търбуха на ГЕРБ. Сега заговорниците обмислят как да не допуснат останките му да запазят собственото си представителство в следващото Народно събрание, което може да осъмне като проекция на сегашния троен сговор. Тогава ли ще се усетят „разбитите” авари какво им се случва на практика?

Не казвам, че застрашените от поглъщане трябва дружно да се прегърнат, защото размиването на границите между лявото и дясното е също толкова пагубно, както и подмяната на двата полюса с три опортюнистични лидерски формации без друга идеология, освен с картелното мислене в рамките на подялбата на властовия ресурс от страна на вождовете. Обаче в името на яснотата в политиката, която ни управлява, на „окрупняването” на политическото пространство, под предлог да се намали бремето на многопартийността, трябва да се окаже отпор. Всякакъв. С най-много информация и възможности в момента разполага тъкмо БСП и е пагубно нейният лидер да продължава да шикалкави, вместо да назове проблема с истинското му име. Защото много скоро ще стане късно да се спасява.

А за сините (извинете за баналния съвет, който смирено си позволявам), няма друг път освен обединението. Изобщо, алтернативата на т.н. червено-синя мъгла е далеч по-мъгляв диктаторски триумвират, захранван с червено-син електорат.

И нещо много конкретно за финал на едно (желателно) начало: срещу първановщината, която е в центъра на тази завера, борбата трябва да се води сега, защото напусналият кабинета си президент ще се наметне с овчата кожа на „жертва” на реваншизъм срещу едно (уж) умряло куче. Дресьор на вълци, като него, ги умее тези номера, за които отсега си постила с умилителни обещания да се завре обратно в тясното си апартаментче край едно от столичните цигански гета. Това е социално силен пропаганден ход на социалния ни президент, предназначен за консумация на социално слабите и изобщо за доверчивите хорица, готови да махат с опашка пред опитомителя си.
Иво Инджев /ivo.bg