В първата част на интервюто си за „Народно дело“ лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски се обяви против идеята да се започнат преговори с ЕС за отваряне на блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Царят напомни, че уличните протести не са най-доброто средство да се отстояват искания в демократично общество. Според него икономиката и политиката се нуждаят от спокойствие. Лидерът на НДСВ изказа оптимизъм за бъдещето на партията и предположи, че поръчкови социологически проучвания отреждат на НДСВ незавиден рейтинг. Ако в първата част на интервюто говори за глобални и политически проблеми, днес той коментира неща от личния си живот.

- Как е синът Ви Кардам? Чуха се новини от Мадрид, че има подобрение в състоянието му.
- Ох, благодаря ви. Има добри новини. Има леки симптоми на подобрение, но състоянието е много тежко, много тежко. За жалост засегнат е малкият мозък и това е една от най-трудните зони, където не може да се оперира. Но фактът, че си е вкъщи, мисля, че му се отразява добре. И аз констатирах сега, като бяхме за Коледа при него, че е много по-спокоен. Повярвайте, за родителите е страшно нещо. Хубавото е, че снаха ми е много спокоен, енергичен и с кураж човек и въпреки че и тя пострада тежко, е с феноменална воля и енергия да помага. Дано се оправи, дай Боже. Аз мисля, че и с Божията помощ и науката, която напредва, има надежда. Пък и постоянно имаме толкова връзки, приятели от цял свят, има предложения от най-известните невролози. В това отношение сме щастливи, защото има на кого да се опрем.

- Сигурно често са Ви питали дали не смятате да напишете книга за живота си? Автобиография може би?
- Не знам. Отдавна мисля. На мнение съм, че всяко нещо с времето си. Автобиографията е интересно упражнение и откровено казано, аз съм донякъде мост между поколенията, видял съм много неща. Би било интересно, но винаги съществува опасността да изпадне човек в капан да си прави сам реклама, да накърни някого. Може би в тандем с някой историк или журналист... А не да седне човек да каже: „Когато се родих... и т.н., и т.н.” Имам какви ли не материали за писане от години. Аз си водя дневник. Сега покрай трагедията със сина ми си ходя по-често в Мадрид и работя по това да се събере целият архив, за да го даря на Националния архив в България. Та като гледам някои неща, си давам сметка, че съм свидетел на много работи и че съм патил много, видял съм. Това са елементи от нашата съвременна история, които си имат смисъл и стойност.

- Надявам се, че не Ви обиждам, но това е в подкрепа на тезата, че Вие сте живата история...
... един динозавър (Смее се.)

- Неща, за които ние сме чели в учебниците, Вие сте ги преживели...
- Първо, късмет, че съм се родил в този период. Но аз от шестгодишно дете се превърнах във възрастен човек. Така пораснах дванайсет години по-рано от моите връстници, които станаха пълнолетни на 18 години. Гледал съм нещата през окото и оптиката почти на възрастен. Участвал съм в много интересни моменти, но че се върнах след толкова години в отечеството, това е нещо уникално. И още повече - участвах в модернизацията на страната. Това е най-удовлетворителното.

- Ще намерите ли начин да отговорите на упреците, че сте се върнали в България заради имотите?
- Има ли нещо, което да е по-прозрачно от имотите, които са наследени от дядо ми или баща ми, Бог да ги прости. Когато дарихме 980 дка, някой възрази ли, че тези имоти не са наши? През 1998 г., когато Конституционният съд с 12:0 гласа реши, че действително гражданинът Симеон Борисов има право на имотите си, както всеки друг българин, никой не възрази. Напротив. Тогава имаше много хора, които казаха: „Ето по това си личи, че има демокрация – частната собственост се уважава.“
55 години не съм разполагал с тия имоти. Покойният Иван Татарчев зададе въпроса към Конституционния съд и предизвика тази ситуация. Аз не съм го инициирал, но това се забравя от всички, които ме обвиняват непрекъснато в Бог знае какви престъпления. Някакви клипове се въртят. Това е толкова жалко, защото по онова време във въпросното интервю не е ставало въпрос за реституция въобще. Ставаше въпрос дали ще търся обезщетение за морални щети, нанесени на семейството ми. Сега нещата се поднасят в друг контекст. Всяко нещо може да се изопачи. Наистина го намирам много несправедливо, защото никому не съм навредил.
Ще ви кажа и друго. Когато УБО управляваше тези имоти, те бяха ли достъпни за народа? Хората ползваха ли ги? Та сега да кажат, че Симеон си ги взима и прибира обратно. Все едно от днес за утре да си напълня джобовете. Пък и мога ли да отида с тия имоти в куфарите в Мадрид, дето толкова хора ме изпращат с голям ентусиазъм. Това са абсурди, но като се повтарят постоянно – в крайна сметка остава в главите на хората.

- Последният ми въпрос е свързан отново с Варна. Тя тръгва по стъпките на Барселона – град, който Вие добре познавате. Подкрепяте ли посоката?
- Варна е динамичен град, има чудесни природни и икономически дадености. Би било чудесно Варна да използва модела на Барселона.


От автора
Казват, че със Симеон Сакскобургготски се общува трудно. Със сигурност подобно нещо твърдят хора, които никога не са го срещали очи в очи. Разговарях с него повече от час и смятам, че освен аристократичните обноски Симеон има изключително тънко чувство за хумор, което предразполага всеки събеседник. Той умело поддържа дистанция, като същевременно е дружелюбен, спокоен и открит. Аристократичното високомерие и лошото владеене на български – това са само митове на прехода.
Благодаря на екипа на Симеон Сакскобургготски и по-специално на зам.-министъра на държавната администрация Мария Дивизиева за съдействието и професионалното отношение.
Ангел Петричев /в-к "Народно дело"